Нека ги приемем, за да не са руски, но да ги държим под око и в коридора

Липсата на свобода не им е особено голям проблем, защото не им е необходима. Защо им е свода на словото, когато нямат какво особено да кажат? За какво им е свобода на движението, щом за тях Колизеумът е просто „каманак“, смятат, че от българската природа по-хубава няма (нито Алпите, нито Хавай), а навсякъде, където и да отидат, единственото, което търсят е, къде да седнат да хапнат? Всичко нужно си го намират в границите на родината, нали така?

Мисля, че отговорът автоматично се появява с края на въпроса.

Ние – с нашето тъпоумно поведение – помогнахме на цивилизацията да си нарисува бъдещите карти и напише бъдещите правила за това как да се процедира с такива като нас. Ще са периферия, ще им се дават фондове, но с много повече условия; и няма да се пускат до военни тайни или бази данни с информация за разследвания; ще се изслушват за мнение, но мнението им ще бъде „притискано“, ако не отговаря на здравия разум; ще бъдат приети, но десетилетия ще коства (ако изобщо някога) да се развие доверие; единствената цел – да се държи дадената държава вън от влиянието на Империята на злото, но именно заради продажната природа на генералите, политиците, журналистите и населението, ще бъдат държани в коридора на цивилизацията – до тоалетната, не вътре в хола и близо до масата.

Но войната в Украйна със сигурност носи „наваксване“ в познанията им за нас със светкавична бързина. По-важното е, че им носи и опит и занапред ще знаят как да се отнасят с такива като нас – дали ще е Македония, дали ще е друга Балканска държава или друга бивша съветска република, приемането им в клуба на цивилизованите – дали е НАТО или ЕС – ще се случва по различен начин. Нас ни пуснаха на масата и обявиха, че няма да има „второ качество“ членове. А сега се страхуват да обсъждат военните си тайни и техническите параметри на самолетите си с нас, нищо че и ние сме НАТО, а Унгария получи шамар по линия на еврофондовете.

С падането на Желязната завеса и—поне привидното—подаване на ръка между Изтока и Запада се появиха много въпросителни кое как да се прави, кое къде да се постави на новата геополитическа карта и най-вече: „можем ли да им вярваме?“

Свободата им заплашва правото да ядат и пият без да вършат работа. Както е било преди.

Хора, които се оплакват, че трафикът им е ужасен и пътищата им са толкова зле, че взимат жертви, но същевременно се фукат, че именно ТОВА ги е направило калени и се подиграват на Запада, който имал прекалено „разглезено“ население.

Ако седнем да разсъждаваме по този въпрос, дни няма да ни стигнат и този текст ще стане досадно дълъг. Можем просто да отбележим, че това е една от основните разлики между нас и тях. Тук има професионални роби, които са готови да се бият за правото си да бъдат роби – дали ще е в учебниците, дали ще е да не им развалят удоволствието да си учат децата, че предците им са били роби, дали ще е в защита на паметниците на поробителя, които се издигат под много форми, на много места – пред парламента, в центъра на големите градове, къде ли не, руски, съветски – всякакви… робството и робското са „ценност“.

Всичко това хората от Запада нямаше как да го предвидят. Нямаше как и да го повярват, когато им е било казвано. Дори, когато започнаха да го виждат, пак не го вярваха, защото е нечовешки тъпо.

Грешка.

Идеята на разширяването вече не е за да се подаде ръка и да се направи съюзът/алиансът (ЕС или НАТО) по-силен, а просто за да се отреже достъпът на Русия до дадената държава. Македония не може да донесе особено много на масата на ЕС, както и България не донесе особено много, но това, което ще е от полза, е да се извади от влиянието на Русия.

Изкуството за тях е ненужно и има просто разкрасителна функция за такива, дето са си надскочили на масрафа – хора, по правило смятани за разглезени и разнежени (днес им викат джендъри).

Изхождайки от собствената си история, те предположиха, че веднъж освободени робите няма да изпитват носталгия по робството и ще се стремят да се развиват като свободни хора.

Струва ми се, че дори и днес те все още не могат да го повярват напълно и затова се затрудняват да възприемат случващото се в Украйна и позицията на сателити като България или Сърбия.

Трябва да отбележим, че Западът прояви невероятна наивност по отношение на бившите социалистически страни и в частност Русия и верните ѝ сателити като България най-вече.

Тук се добавя и липсата на образование и елементарна функционална грамотност. Хора, които се чувстват застрашени от новите технологии, мразят ги, защото ги унижават, карайки ги да се видят колко са зле, накрая ги обявяват за ненужни (и джендърски) лиготии. Не разбират как ги манипулират с фалшиви новини и ги експлоатират фалшиви личности. Нямат познание за механизмите за самозащита от това.

а и от тях се очаква да носят отговорност и да не викат: Кога ще се оправим? Кой ще ни оправи? Няма ли най-после някой да ни оправи? А вместо това да работят. Което пък автоматично означава, че ще има и такива сред тях, които—поради некадърност или мързел—ще са по-назад от другите. Как да се случи това в общество, свикнало дори да произвежда брак, да получава заплата?