Разпети петък е - най-тъжният ден за християните

Извършва се опелото му сред бели цветя. След като се изнесе плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело.

По време на богослужението от олтара се понася плащеницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста.

Днес е Велики петък, или Разпети петък - най-тъжният, най-тежкият ден за Иисус Христос. В този ден Божият син претърпял безброй поругания, мъки и неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Исус Христос - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове е принесен в жертва за греховете на цялото човечество".

В края на службата свещеникът взима плащеницата от престола и я полага в "гроба" - в центъра на храма. Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара - минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страстите - страданията на Иисус Христос. На богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.

Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. Едно от песнопенията, което е прието да се изпълнява на службата на Велики петък, се нарича "Плачът на Богородица". Тази молитва се чете в памет на душевните страдания на Дева Мария, която стояла до кръста на своя син и го призовавала, произнасяйки скръбни слова.