Пътната безопасност започва в главите ни

Можеш да образоваш населението, за да спре да бъде джигитско.

Докато един шофьор (поне на хартия) е длъжен да знае закона и правилата, то един обикновен пешеходец или колоездач – не е. А тези две групи създават немалко проблеми по пътищата. Къде от незнание, къде умишлено.

Дразнещо, но по-лошото: опасно е.

И ето тук започвам да усещам как цялата ми теза олеква жестоко. Да-а…

Изключително дразнещо е, че шофьорите не познават закона, а мнозина и не хаят особено за него.

Манталитетът „съсипàха я тая държава“, но в централноазиатска версия.

Понеже от известно време имам едно особено натрапчиво чувство, че живеем в нещо като Съветистан, но балкански, а не централноазиатски, се радвам когато се предлагат конкретни решения, а не витиевати дрънканици.

Заплеснатите мами, баби, чичковци и лелки, спрете да висите до пешеходните пътеки, за да си лафите. Когато водачите ви видят, те спират и да ви дават път да минете по пътеката, не знаят, че просто си стоите там и си говорите.

Много е добре, че най-после се заговори по-официално за пътната безопасност. Искам да кажа, с конкретика, а не просто с цъкане на език и твърдения, че „нещо трябва да се направи“, защото този манталитет тип „съсипàха я тая държава“ не ни води до никъде, ако няма реални мерки.

На велосипедистите трябва да стане ясно, че колкото и да са наврени в девета глуха, да си отмъщават на останалите участници в движението не е начинът да получат права. Съжалявам. И аз искам велоалеи, трасета, гладък асфалт и удобството да идеш на работа с колело. Искам, разбира се! Но, ако все още дебелите тикви на корумпираните чиновници не са узрели за това, нямам желание да се чувствам заплашен от ОЩЕ ЕДНА група – велосипедистите. И като водач, и като пешеходец съм заплашен от тях.

Пешеходците, когато сте сред движението, не сте безсмъртни. Оглеждайте се. Рязкото изскачане на платното е тъпотия, дори да има пешеходна пътека. Идиотите са паркирали около нея и не можем да ви видим до последната милисекунда, в която излитате от нисък старт и сте преполовили вече платното, когато се появите в зрителното поле на водача. Поне от часовете по физика трябва да знаете защо това не е добра идея.

В книгата „Съветистан“ Ерика Фатланд разказва следната сценка в една от бившите съветски републики в Централна Азия: шофьорът, който я вози, се оплаква, че много от колегите му на пътя са си купили книжките. Некадърници били. Псува ги. Обяснява: курсът и изпитът струват $100, а подкупът направо да ти дадат книжка също струва $100. И повечето избирали да дадат подкуп, жалва се, така пътищата се напълвали с некадърници и ставало трудно и опасно да се шофира.

Добре, размечтах се. Но да пробваме с нещо по-простичко. Например: часове по безопасност в училище и малко социална реклама по телевизията, по сайтовете, по вестниците. Иначе казано: съобщения за образоване. Ако мога да изгледам 5 минути реклама в метрото, могат да видя и една-две минути образователни клипове (със звук!) как да се държа като участник в движението.

Ерика Фатланд го пита той как си е взел книжката и отговорът му е, че… той така и така вече си е знаел как да шофира отпреди това и нямало смисъл да си губи времето с курс и изпит, та… купил си и той книжката. Ама това било „друго“, „различно“ било неговото.

Ето такива неща и още много, много други е хубаво някак да се преподадат на народонаселението, за да намалим рисковете по пътищата. В училище – за децата, през социалните реклами – за възрастните. Най-малкото, което ще се постигне, е да се намалят псувните, най-многото ще е, разбира се, да се спасят безброй много животи.

И се опитват да ме газят, като съм пеша, и се опитват да ми се качват на главата, когато съм зад волана. Разберете: пешеходци сте, когато си бутате колелото. Тогава имате предимство на пешеходна пътека, на кръстовище и т.н. Когато карате, сте водач на двуколесно ППС и правилата са други.