Благодарение на сътрудничеството с Националния археологически институт с музей към БАН, Вълчитрънското златно съкровище може да бъде видяно от посетителите на Националения исторически музей в новото експозиционно пространство, представящо тракийската култура през Къснобронзовата и Ранножелязната епохи, съобщиха от пресцентъра на НИМ.
Златното съкровище от Вълчитрън може да бъде видяно в Националния исторически музей от 28 април до есента на 2022 г.
Независимо от всички теории Вълчитрънското съкровище, заедно с Панагюрското златно съкровище са най-великолепните паметници на тракийската култура.
Освен полемиката за датировката на Вълчитрънското златно съкровище, все още продължават и дискусии относно принадлежността му към културно-историческите области на Балканския полуостров. Някои от учените поддържат теорията за произход от териториите на средното течение на Дунав, други го свързват с цивилизациите от Анатолия от предхититския и хититски периоди. Съществува и предположение за връзка с Микенската цивилизация.
Съкровището от Вълчитрън е един от най-ярките и интересни образци на древната торевтика (изкуството на обработка на метала) познати днес. Сред изследователите все още продължава дискусията за датировката на производство на съкровището. Част от учените поставят изработката му в периода на Средната бронзова епоха (2000 и 1600 г. пр. Хр.), докато други се обединяват около периода на Късната бронзова епоха (1600 – 1200 г. пр. Хр.)
Вълчитрънското златно съкровище е едно от най-енигматичните съкровища, откривани в българските земи. Намерено е случайно през 1924 г. при обработка на земя около с. Вълчитрън, Плевенско. То е с общо тегло 12.4 килограма и се състои от тринадесет предмета – седем капака, голям съд (кантарос), четири чаши и трисъставен съд. Първоначално откривателите се съмняват, че предметите са от злато. Това довежда до решението някои от капаците да бъдат отрязани с лозарска ножица и парчетата да бъдат занесени в Плевен, където е потвърдено, че материала е злато. Плевенски златар информира Народния археологически музей в София и на 7 януари 1925 г. съкровището е занесено там, като отрязаните парчета от него така и не са открити.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)