Ясен Тодоров: Скандалите в съдебната система обикновено имат външен източник

До какво ще доведат промените в Закона за съдебната власт, в частта със закриването на спецсмагистратурите?

Доверието в съдебната власт не е особено високо. Защо обществото смята така?

Отбелязваме Деня на българската Конституция и юриста. Съдебната власт се намира в особен период - реформи и скандали. Как се отразява това на работата на следователите?

Сега отново се правят промени в Закона за съдебната власт. Имате ли предложение как да бъдат разширени по начин, който да обхваща и работата на следователите?

Следва пълният текст на интервюто:

Това ли беше най-правилният начин?

Все пак парламентът гласува закриването и, ако президентът не наложи вето, промените влизат в сила. Това ще промени ли работата на магистратите сериозно?

Към момента за част от управляващата коалиция мантрата „съдебна реформа“ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на главния прокурор, което показва тоталното неразбиране на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на т. нар. „реформа“. Това каза в интервю за БТА Ясен Тодоров, член на Управителния съвет на Камарата на следователите в България.

Не съм забелязал някой от „идеолозите“ на „реформата“ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, търговското и административното правораздаване, които на практика представляват по-голямата част от работата на съдебната власт. Коментира се и основно се критикува наказателното правораздаване и то най-вече в досъдебната му фаза, като удобно се пропуска, че в над 90% от случаите разследването се извършва от органите на МВР. Скандалите, които се генерират в съдебната система, обикновено имат външен източник, който се стреми да извлече конкретни политически дивиденти, каза Тодоров.

Аз съм следовател от 1993 г., т.е. упражнявам тази професия вече близо 30 години. Свидетел, а по неволя и участник, съм на всички реформи, на които следствието беше подложено през годините. За съжаление много от тях бяха неудачни и не доведоха до положителен ефект, а точно обратното. От пълния монопол върху разследването, който имаше в края на 90-те години на миналия век, постепенно от следствието бяха изземвани компетентности и прехвърляни съответно на МВР. За това дали тези промени са били правилни говори фактът, че днес най-критикувана е досъдебната фаза на наказателния процес, в която, за съжаление, ролята на следователите вече е твърде ограничена.

В резултат на планираните промени ще настъпи невъобразим хаос с разглеждането на делата и с преместването на магистратите, като от него полза ще има само и единствено организираната престъпност. Гласуването на предлаганите промени в пленарна зала трябваше да бъде поименно, за да може след време българското общество да знае персонално кои са народните избраници, които така безотговорно са се отнесли към проблема, свързан с борбата срещу организираната престъпност, и са допринесли за неминуемия провал на много знакови наказателни производства, а вероятно и за възраждане на организираната престъпност в отделни региони на страната.

Единственото положително за следствието през последните години беше възстановяването през 2016 г. на института на „младшия следовател“, което дава възможност в професията да навлязат отлично подготвени млади хора, които имат желание и ентусиазъм за работа, а същевременно не са обременени от проблемите и скандалите, съпътствали работата на съдебната система през последните десетилетия. Считам, че с две евентуални законодателни промени - една в процесуалния и една в устройствения закон, може да се постигне положителен ефект в работата на следствието и в неговото административно укрепване. Едната промяна - в Наказателно-процесуалния кодекс, е да се разследват задължително от следовател престъпленията срещу финансовата, данъчната и осигурителната система, а втората промяна - в Закона за съдебната власт е сегашните завеждащи на следствените отдели към окръжните прокуратури да придобият статут на заместник-окръжни прокурори по разследването (по аналогия с директора на Националната следствена служба), като същите бъдат избирани от прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет и имат самостоятелен петгодишен мандат.

За да се реформира, която и да е обществена сфера, първо трябва да се анализира детайлно работата на съставните ѝ части, както и цялостното ѝ функциониране, и едва тогава да се преценява необходима ли е промяна, къде е необходима такава промяна и в какъв обем. Не съм забелязал някой от „идеолозите“ на „реформата“ да е коментирал работата и проблемите в гражданското, търговското и административното правораздаване, които на практика представляват по-голямата част от работата на съдебната власт. Коментира се и основно се критикува наказателното правораздаване и то най-вече в досъдебната му фаза, като удобно се пропуска, че в над 90% от случаите разследването се извършва от органите на МВР. Скандалите, които се генерират в съдебната система, обикновено имат външен източник, който се стреми да извлече конкретни политически дивиденти. Напоследък много осезаем е натискът, оказван от изпълнителната власт, който е в тотално противоречие и разрез с принципа за разделение на властите. Този неправомерен натиск поставя всички магистрати, вкл. следователите, в крайно некомфортно положение и определено възпрепятства нормалното и качественото изпълнение на служебните им задължения.

Определено това е грешен подход, които не отчита постиженията от десетгодишната работа на специализираното правосъдие. Според мен от неговата компетентност трябва да бъде извадена т. нар. „корупция по високите етажи на властта“, но компетентността за разследване на организирана престъпност, тероризъм и престъпления с международен елемент задължително трябва да остане. За съжаление, мнозинството от депутатите от Комисията по конституционни и правни въпроси в парламента изслуша на първо четене само „проформа“ магистратите от специализираните съдилища и прокуратури, като не се съобрази с техните разумни доводи и аргументи, а взе едно чисто конюнктурно политическо решение.

Отговорът на този въпрос не може да бъде еднозначен. За липсата на обществено доверие в съдебната власт има, както обективни, така и чисто субективни причини. Към първите спадат: продължаващият вече над три десетилетия обществено-икономически преход, при който настъпи дълбоко разделение в обществото на основа на икономическото неравенство, което води до общото усещане за липса на справедливост; непрекъснатият стремеж на изпълнителната власт (не само на сегашната) да овладее и подчини съдебната власт, нарушавайки по този начин основополагащия демократичен принцип за разделение на властите; редица недобре обмислени законодателни решения през годините, които вместо подобряване на правосъдието, доведоха до точно обратния ефект. Като основни субективни причини са действията и поведението на отделни магистрати, които наистина сриват доверието към съдебната система в обществото, защото хората асоциират някои лоши практики с работата на всички магистрати, без въобще да имат представа, че огромната част от българските съдии, прокурори и следователи работят професионално и съвестно, като се позовават единствено на разпоредбите на закона, на събраните доказателства и на вътрешното си убеждение.

Според мен промените ще доведат до тотален хаос, както при производствата, които се намират в съдебна фаза, така и при тези, които все още са във фазата на разследването. В резултат на това е голяма вероятността много дела да бъдат провалени и немалко извършители на престъпления да избегнат полагащата им се наказателна отговорност. Хаос ще има и с преместването на магистрати и съдебни служители, като личното ми усещане е, че с определени промени се цели персоналното наказване на конкретни магистрати, които са работили в специализираните структури. На сериозен риск ще бъдат подложени и множеството съвместни разследвания с елементи на трансгранична престъпност, които специализираната прокуратура в момента провежда съвместно с различни служби на европейските ни партньори.

Така наречената „съдебна реформа“ е понятие, което повече от десетилетие ежедневно е част от публичния дебат. За съжаление, това понятие много често се използва за чисто политически и конюнктурни цели. По него се „упражняват“ дори лица, които никога не са имали досег с правораздаването, а още по-малко да са били част от него. Към момента за част от управляващата коалиция мантрата „съдебна реформа“ се свежда до закриването на спецправосъдието и до отстраняването на главния прокурор, което показва тоталното неразбиране на проблемите в правораздаването от страна на апологетите на т. нар. „реформа“.

Факт е, че много граждани са си изградили негативно отношение към съдебната система, без абсолютно никога да са имали някакъв досег с нея. Това негативно отношение в много случаи е следствие на препредадена и преиначена информация, както и на медийната среда, която е пренаситена с новини, чиято достоверност далеч не е гарантирана.