ДПС започна срещи с бизнеса, прави пакет от социално-икономически мерки

Бюджетът не е антикризисен, като държава закъсняхме с Плана за възстановяване и устойчивост, каза след срещата Мустафа Карадайъ. Трябва да въведем нормалност в държавата, допълни той.

ДПС е в опозиция, но при положение, че кабинетът не реагира на проблемите на бизнеса, в частност на земеделската индустрия, ние сме длъжни да предложим пакет от социално-икономически мерки, заяви Мустафа Карадайъ.

Поредица срещи с бизнеса у нас започна ДПС, съобщиха от пресцентъра на партията. Лидерът на партията Мустафа Карадайъ обяви, че ДПС подготвя пакет от социално-икономически мерки в подкрепа на гражданите и бизнеса. За да са максимално ефективни мерките, ръководството на ДПС и на парламентарната група започна работни срещи с работодателските организации и браншовите сдружения.

Първите разговори бяха в четвъртък. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, заместник-председателите на Движението Станислав Анастасов и Йордан Цонев, евродепутатите от ДПС/"Обнови Европа" Искра Михайлова и Атидже Вели и народният представител Мюмюн Мюмюн се срещнаха с Асоциацията на организациите на българските работодатели, в която членуват АИКБ, КРИБ, БСК и БТПП. Целта на разговора, продължил повече от два часа, бе ръководството на ДПС да чуе проблемите на бизнеса, за да излезе с конкретни предложения и мерки за решаването им.

Бизнесът се оплаква, че Планът за възстановяване и устойчивост е закъснял, че няма информация за него, защото не го е виждал, заяви и Йордан Цонев. Планът няма да има отражение върху бизнеса, а по-скоро върху администрацията и върху някои големи фирми, допълни той. Третото опасение е, че антикризисният пакет е закъснял, подчерта Цонев. Той съобщи, че бизнесът настоява компенсациите за тока да продължат.

ДПС проведе среща и с представителите на 17 асоциации в земеделската и хранителната индустрия. От движението представиха пакета от социално-икономически мерки в подкрепа на сектора, изготвен от експертите на ДПС. Предложенията получиха одобрението на бранша. Според представителите на бранша липсва диалог с изпълнителната власт.

От 500-те милиона евро, които Европейската комисия обяви, българските фермери би трябвало да получат 10,6 милиона евро, като към тях могат да се добавят и национални средства, които да се изплащат като държавни помощи в размер до 200% или малко над 21 млн. евро, каза евродепутатът Атидже Вели.