Реформите в НДК са закъснели поне с 15 г., време е за стратегическа реформа

Благодаря за поканата на Комисията по култура и медии при НС да се включа в дебата за бъдещето на НДК. Сега разбирам, че заседанието е отложено, защото винаги има нещо по-важно от културата, но темата е наболяла и жизненоважна за НДК! И тук въобще не става дума само за съдбата на „Перото“, Театър Азарян или ДНК- пространство за съвременен танц и пърформанс, написа Борислав Велков във Фейбсук и допълни:

В същото време НДК е уникална и мултифункционална платформа за провеждане на смислена и финансово подплатена държавна политика в сферата на културата. Стига обаче да има такава, която да надхвърля пожелателното днес, или истеричното, каквото беше отношението към НДК миналата година.

Застанали сме на ръба на бездната, но вместо да гледаме в нея е време да погледнем без страх към хоризонта. През последните почти 5 години заедно с моите колеги от съвета на директорите вложихме огромни и искрени усилия. Изписахме стотинa страници в становища, бизнес план, кризисен бизнес план, ситуационни идеи и стратегии, опити за намиране на финансиране, алтернативни идеи и подходи, предвид динамиката през последните две години. Няма отговорна институция, която да не е запознат от нас с проблемите на НДК, но едновременно с това и възможните решения. Реформите в НДК са закъсняли поне с 15 години! Надявам се, че дискусията в тази комисия няма да бъде класически политически бла-бла ПР, след което отново ще свалим поглед към бездната НДК Forever.

Нужна е визия и воля за управление на целия дворец, защото нито едно от тези културни пространства няма да е възможно извън НДК. А НДК е културен, но и конгресен център - заложен като такъв още с концепцията на създаването си през 80-те години на миналия век. Днес голямата задача е да се създаде стратегическа визия за управлвниe, която да интегрира всички направления на дейността – културната, конгресно-конферентната и дългосрочното отдаване под наем - да се допълват, а не да се противопоставят.

Разговорът за бъдещето на НДК, изисква сериозна експертиза, задълбочен публичен дебат с културните гилдии и конгресно-събитийния бранш, управленски решения за смели реформи, но най-вече волята на политиците, но в полза на обществото, а не за собствена.