Това е първата кауза за българска музика, която от „Възраждане“ подемаме, но е поредната в защита на българските интереси. Това каза депутатът от „Възраждане“ Цвета Галунова.
Законопроектът ще бъде изготвен след провеждане на срещите, за да произлязат промените, спрямо интереса на българските творци. По думите на Галунова тази промяна е изключително закъсняла, но необходима.
„Намираме се в българското Народно събрание. Тук се говори на български език и тук защитаваме интересите на българското. Когато слезем на летището и чуем българска реч, това ни дава ясно съзнание, че сме на българска земя. Когато, обаче, прекрачим сухопътната граница с колата си, и пуснем радиостанциите, по тях не звучи българска музика. Нищо не ни подсказва, че сме влезли в България. Много от нас са ходили в Сърбия, Гърция, Румъния, Македония, Хърватия и Турция. Там по почти всички радиостанции звучи националната им музика. Много е трудно да чуеш музика, която е на друг език. Изключително важно е да защитаваме българските творци“, подчерта тя.
Депутатът посочи, че до този момент българската музика е оставена на съзнанието на музикалните редактори и програмните директори, които отреждат едва 12% за българска музика. Тя цитира проучване на „Алфа рисърч“ от 2019 г., според което 72% от хората желаят да слушат българска музика.
„Възраждане“ ще проведе три кръгли маси с български поети, текстописци, изпълнители и композитори. Те ще се състоят днес, утре и на 20-ти април. Първата среща е с поети и текстописци от 14.00 ч. и ще се проведе в зала „Запад“ на Народното събрание.
„Има страни, в които такава квота не е въведена, но това не е и нужно, защото там национална музика звучи. Има страни като Франция и Гърция, където такава квота е въведена. Вследствие на това националната им музика звучи в ефира“, посочи още Цвета Галунова.
Утре от 14.00 ч. в зала „Запад“ на Народното събрание ще се проведе срещата с българските изпълнители. В нея ще участват Силвия Кацарова, Орлин Горанов, Йорданка Христова, Гуна Иванова, Маги Джанаварова, Етиен Леви, дует „Ритон“ и др. Планират се и срещи с директорите на БНР, БНТ и представители на СЕМ.