КНСБ с притеснения за либерализацията на цените на тока за бита

В най-кратки срокове трябва да бъде приета Национална енергийна стратегия за 2030 г. с хоризонт до 2050 г., която да гарантира запазването на енергийната сигурност на страната.

Ангажиментът за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% до 2026 спрямо 2019 г. включва обвързващи краткосрочни стъпки, но не става ясно какви реформи ще има в сектора след 2030 г, алармират от КНСБ.

Отделянето от БЕХ на държавните компании в енергийния сектор ще породи тежки административни и финансови проблеми, изтъкват от КНСБ.

Целесъобразно е да се ограничи обхвата на проекта за „батерийните масиви“, смятат от КНСБ.

„Заложеният проект инфраструктура от съоръжения за съхранение на електрическа енергия не е включен като опция в нито един стратегически анализ за развитие на сектора у нас, обсъждан в последните месеци“, изтъкват синдикалистите.

В енергийната част на Плана за възстановяване и устойчивост има редица ангажименти, които будят притеснения за енергийната сигурност на страната и не могат реално да допринесат за възстановяване и устойчивост в сектора. Това казва в своя позиция КНСБ.

„Премахване на ролята на НЕК като обществен доставчик и премахване на квотите за регулирания пазар през 2022 година ще имат значителни последици върху цените за крайните потребители“, допълват от организацията, според която е „недопустимо в настоящото състояние на ценова криза да се планира либерализация на пазара на дребно, която включва първи етап още през следващата година“