Професор Вили Лилков изследва "стопанските абсурди" по време на комунизма

*„Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката““ се издава с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер“.

Наскоро издателство "Сиела" представи поредната книга на проф. Вили Лилков „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“. Предговорът на книгата е написан от бившия премиер и лидер на ДСБ Иван Костов.

Но в нея всичко е вярно… Всъщност книгата е написана от ДС, аз само изтупах праха от страниците, които интимно секретните сътрудници, оперативните работници, резидентите пишат ден след ден за това какво се случва в заводи, цехове, комбинати, металургични гиганти и тази информация е била обсъждана, превърната в анализи и е стигала до всички нива на държавното ръководство, чак до Политбюро на ЦК на БКП. Тоест информацията отразява вярното състояние на предприятията. Затова нито един не може да каже, че не са знаели какво се случва в икономиката – огромен брак и прахосничество, машини, които се съсипват, неспазване на технологична дисциплина, фалшификации по всички нива, когато се предава някаква информация… Тази книга завършва с думи на самия Тодор Живков и по-голямо доказателство за абсурдите на този режим едва ли има.“
В „Стопанските абсурди на българския комунизъм: Интимната изповед на ДС за икономиката“ за първи път са публикувани систематизирана информация от литерните дела за икономиката по времето на социализма, в които се говори за трудовата и технологичната дисциплина на социалистическия работник, за амортизираните производствени фондове и тежките условия на работа, за планираните загуби, работата на дотации, фалиралите предприятия и фалшификациите на стопанските резултати.
Проф. Вили Лилков обобщава и информацията от отчетите на БНБ, които дълги години са недостъпни, разсекретените анализи и доклади на ръководителите на ДС и МВР и признанията на членовете на комунистическата номенклатура след 1989 г. Те безкомпромисно разбиват митовете на комунистическата пропаганда за цветущото състояние на икономиката в НРБ и показват истинското лице на разрухата, която БКП оставя след себе си.

Самият Вили Лилков е професор по физика, доктор на науките. Той е дългогодишен ръководител на катедрата по физика в Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски“. Вили Лилков един от съучредителите на ДСБ. В годините назад е бил общински съветник и заместник-председател на Столичен общински съвет (1999 – 2014), както и народен представител в 43-то Народно събрание (2014 – 2017).

Среща се с хора, преживели концлагерите, затворите и изселванията, и записва техните свидетелства. Съавтор е с Христо Христов на книгите „Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“ и „Погубената България“. През 2021 публикува изследването си „Доблест и наказание“ за съдбата на българските евреи и българите, надигнали глас в тяхна защита.
Почетни гости на представянето на книгата на проф. Лилков бяха председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ – Торстен Гайслер, проф. Даниел Вачков и журналистът и философ Тони Николов, които представиха книгата, министърът на външните работи Соломон Паси (2001-2005 г.), общественици, пострадали от комунистическия режим, читатели от различни поколения.
Председателят на българското представителство на Фондация „Конрад Аденауер“ Торстен Гайслер благодари на проф. Вили Лилков за задълбочеността и мащаба на неговия труд, който хвърля светлина върху едно от мрачните кътчета на световната история.
„Тази книга е от особена стойност за младото поколение в България, което не е живяло в периода преди 1989 г. Някои от тях чуват истории от своите родители и баби и дядовци, които разкрасяват и изопачават социалистическата епоха. Повечето от тези родители, баби и дядовци са сред онези, които поради привилегиите си можеха да живеят задоволително дори по времето на социализма; тази възможност не беше предоставена на по-голямата част от населението. Книгата на Вили Лилков премахва тези изкривени и евфемистични изображения и показва реалността, която преобладаваше в България през епохата на социализма.“
Проф. Даниел Вачков призна, че читателят ще е изненадан от стряскащо големия брой на трудовите злополуки, авариите и пожарите, масовите кражби, нехайството и безотговорността в производството. „Това са между 500-600 души през годината – двама души на ден, които няма да се приберат у дома.“, каза той.
Тони Николов припомни, че „Системата на комунистическия строй наистина е изградена на метода другар-враг. Другарите са все по-малко, враговете са навсякъде. Параноята е всеобща, а абсурдът – навсякъде. И това се вижда документ след документ… Защото тук много важен е произходът, политическите убеждения, а не компетентността.“ Философът и журналист даде няколко примера, които е открил в книгата на проф. Лилков, които напълно свидетелстват за пагубната сила на пропагандата и фалшификацията на стопанските резултати.
„Има истории, които, когато прочетох, сякаш разгръщах отново „Задочни репортажи за задочна България“ на Георги Марков“, каза той.