Шеф Токев: Не понасям алкохол, не мога да го разграждам и никога не съм бил зависим от него

А с какъв човек делиш дните си сега?

Винаги си бил професионалист, доказан в работата си само че в един момент ти и още няколко души станахте звезди заедно с това, че имате признанието на гилдията си. Известността отключи ли някакви промени в твоя начин на живот и поведение?

Всички, които гледахме кадрите се питахме къде е бил преди това? Какво е правил?

Да караш пил не ти се случва за първи път. Имаш още една условна присъда от 2019 г. Тогава какво се случи?

За каква работа кандидатстваш?

За какво си говорите с Поли?

И как продължи този ден?

Имаш ли вече твоя отговор на въпроса как стигна дотук?

Имаше ли хора около теб, които се отдръпнаха след това, което се случи?

Казваш, че те боли от това, че не може да виждаш твоята внучка, какво ще ѝ разкажеш в момента, в който и тя вече има достъп до социалните мрежи и върне и види през какво е преминал дядо ѝ?

Как започна деня, който завърши с кадрите, които всички ние видяхме?

Как минават дните в затворническите общежития?

Какви бяха твоите отговорности те все още са, защото имаш твоя бизнес. За колко души се грижиш в работата си, колко дълъг беше работният ти ден?

Какви мисли те връхлетяха, когато вече беше в ареста в тази абсолютно сурова среда, която казваш, че те е посрещнала там?

Какво е чувството, когато животът тече зад решетки?

Какво и с кого си сипахте докато писахте менюто? Помниш ли какво пи тогава?

Кое е най-голямото наказание от времето, което прекарваш тук?

Кое е питието, което би искал да изпиеш, когато отново си на свобода?

Колко често преди това си употребявал алкохол?

Накъде беше тръгнал?

Оттогава употребявал ли си алкохол?

Помагаш ли в кухнята?

Помниш ли последната нощ, когато беше вкъщи преди да събереш нещата си тук да дойдеш в Казичене?

Сам ли си в стая?

Смяташ ли, че това беше последният път, в който сядаш пил зад волана?

Спомняш ли си какви мисли те връхлетяха когато чу присъдата?

Спомняш ли си с кого ти беше първият разговор?

Т.е. не е имало момент, който да си кажеш: „Аз май имам проблем с пиенето“?

Тогава взе ли своите уроци?

В момента сме по двама или трима, зависи.

В село Петърч, писах менюто.

Мислех, че съм ги взел и ги взех.

Много и това е хубаво, защото остават няколко човека около теб, които и сега продължават да се обаждат на моята съпруга дали има нужда от помощ, помагат ѝ. Другите бяха бизнес заинтересовани.

Моите напитка - джинджифил, мед и лимон.

Не.

Преди пандемията бяха 50 човека, сега са 12 .

Разбира се, никога не съм искал да сядам пил зад волана, човек не го прави нарочно. Просто някой път не го осъзнава правилно.

С писане на новото меню за моя ресторант.

Тогава изпих 3-4 бири. Заспах на волана, защото бях три дни на път, от единия обект на другия. Три дни много малко спане и заспах на волана, ударих се в мантинела. Извиках полицаите, за да могат да с оправят нещата и така.

Сигурно в един момент, когато тя разбира вече какво означава, ще ѝ разкажа но по такъв начин – как съм направи глупост, но съм се поучил и се надявам като е 13-14 годишна и разбира какво означава „затвор“, вече да съм на още по-добър левел от сега и тя да се гордее с мен. Няма значение, че съм бил в затвора. Това е случка, която ще ми помогне да се развия още по-добре напред.

Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм изпитвал нуждата да пия постоянно. След като си употребил алкохол и се е случило, хората си мислят, че си зависим. Просто не понасям алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е проблемът. И наистина трябваше да кажа по-рано: „Щом не можеш, недей да го правиш“, но сме винаги по-умни след случката.

Абсолютно не. Никога не съм чувствал и като звезда. Може би отключваше някои врати, които преди това са ти били по-затворени за бизнес или други неща. Но известността никога не ми е пречила, а и аз не я виждам като известност. Аз съм си нормален, като всеки човек.

В кухнята, аз това мога и мисля, че ще допринеса много повече, ако мога да помогна на момчетата да се научат някои неща как могат по-лесно да се готвят. Няма да можем да направим чудеса, защото рецептите са определени и няма много креативност с пет продукта. Ако работиш целия месец, горе-долу 13 дни се намалява от присъдата.

Вие видяхте как продължи и как завърши. Няма смисъл да коментирам, не искам и да го повтарят. За мен е минало. Нещо, което е минало, мога само да се поуча и да се боря да станат нещата по добра, но аз съм такъв човек, че не се връщам назад. Живея днес, планирам за утре какво може да се случи, но днес е най важно и вчера вече е минало.

Всеки ден се случва нещо. Идват нови хора, тръгват си. Отиваме да си вземем парите, които ни изпращат. Ходя всеки ден на фитнес, има закуска след това обяд, вечеря. Разхождаме се на плаца. Хубавото на затворническото общежитие е, че можеш да се разхождаш, когато искаш, като в затвора, там имаш само определени часове. Отиваме на шопинг да си купим вода, имаме лафка, от която пазаруваме.

Да, съвсем нормално. Бях два месеца под домашен арест и психически успях да се настрои да се нагласа за това нещо. Както се казва, донякъде съм и по собствено желание. Споразумях се да дойда тук, за да си отлежа наказанието. Много е важно човек вътрешно да е готов за това нещо, да се примири, че не го очаква 5-звезден хотел, все пак отиваш в затвора.

За най-различни неща от живота, за книгите, които той чета и аз чета. Сега точно прочетох една книга, която се казва „Как да работим 4 часа в седмицата“. Просто е интересно наистина как човек с по-малко време, но много по ангажирано да се развива напред.

Засега още не. Чакам да ми разрешат, ще видим кога ще стане. Но момчета някой път ме питат за съвет и аз им казвам. Храня се всеки ден в столовата. За тези продукти, които имат, готвят добре. Но идеята ми е, ако наистина да работя, за да мога да съкратя времето. В момента не работя. Кандидатствал съм за работа, но трябва да минат комисии.

Казваш си защо не успях преди това да направя нещо, но после казах добре окей, случило се. Не можеш да върнеш часовника назад по никакъв начин, продължаваше напред. За семейството не беше лесно и не беше и приятно. Човек винаги трябва да премине през трудни неща, за да се усъвършенства и да стане по-добър

Наказанието е, че не можеш да се видиш с близките, не можеш да им помогнеш, когато се нуждаят от такава. Много съм доволен от моя отбор, който работи в ресторантите, защото те се справят много добре. Тази безпомощност, че не може да излезеш и да помогнеш боли най-много. Не мога да си видя внучката. За тези неща се ядосваш, но не мога да ги променя. За мен това е шанс да рестартираш отново машината по друг начин.

Не мога точно да си спомня. Беше ми неприятно, все пак човек винаги си мисли за времето, когато е можел да предотврати нещата, но не ги е предотвратил. Присъдата беше по споразумение със съдията и с прокурора, така че знаех предварително и се бях подготвил за това нещо, така че не беше шок. Разбира се, е неприятно.

Никога не съм бил зависим от алкохола. Никога не съм изпитвал нуждата да пия постоянно. След като си употребил (б.р. алкохол) и се е случило, хората си мислят, че си зависим. Просто не понасям алкохол, не мога да го разграждам. Това ми е проблемът. И наистина трябваше да кажа по-рано: „Щом не можеш, недей да го правиш“. Но сме винаги по-умни след случката.

Няма голяма промяна, защото за мен дали съм зад решетки, или извън решетките животът продължава. Човек трябва да се амбицира, да използва максимума от времето си, а не да зарови главата в пясъка. Разбира се, съм безпомощен в това да мога да помогна на моето семейство или на моя отбор в ресторантите. Това най-много ми пречи. Не мога да се видя с близките. Това е наистина един неприятен момент, но все пак съм тук по наказание. Нещо човек трябва да усети, за да може следващия път да се получи да не прави лоши крачки.

Просто човек влиза в тунел и може би тази безпомощност за последните две години с пандемия, с кризи, човек някой път трябва да излезе от това нещо и да го погледне по-отгоре, аз просто бях влязъл и не поглеждат отгоре какво се случва. Почваш да правиш движения, които не са правилни.

Професията ми е такава, че съм пиел алкохол. Но аз нямам идеята, като седна на маса, да употребявам алкохол. Нямам този навик. Пробвал съм вина, които идват в ресторанта или се събираме с приятели, но аз знам, че моите приятели могат да изпият 4-5 бутилки вино, аз изпивам две чаши и вече ми се доспива. Случвало ми се от малко алкохол да се напия.

С малката ми дъщеря Елиза, с нея се видяхме. Тя ми донесе неща в районното. Не е приятно, но такъв е животът. От една страна, ние винаги добре сме се разбирали и не е приятно като баща да ѝ сервираш нещо такова, но от друга страна, ние много отворени отношения, даже сега станаха още по-директни и конкретни. Казах ѝ извинявай, в такава ситуация няма какво да се обяснявам. Направил съм нещо, което не е редно, понасям си наказанието и това е. Може ли да се промени нещо – не може.

С много приятен, горе-долу сме на една възраст. Много обича да чете книги. Аз обичам да чета книги и дискутираме. Не знам за какво лежи, не съм се и интересувал. Поли се казва. Има си минало, което е, но той си е променил коренно мисленето, има идеи, след като приключи тук, много добре да се развива напред.

Сам. Хората си мислят, че пия количество алкохол, а при мен е обратното. Не мога да разграждам алкохола правилно. Може би е трябвало преди години да спра да пия алкохол, защото пия два или три пъти в годината по-количествено. Ензимът, който разгражда алкохола при мен е по-слаб. Пих вино, бях взел една бутилка червено вино да дегустирам. Не си спомням как съм тръгнал с колата.

Сигурно за вкъщи в София. Колкото и да звучи нали бърнаут и така нататък, просто изключих и някои неща не си спомням. Спомням си вече като ме взеха полицаите от колата. Седях на Околовръстния път, видях, че съм в колата, полицаите дойдоха. Викам защо колата не се движи и видях, че е без джанти, но не можех да си обясня защо. Отидох, направихме проверката, видяха, че има алкохол, взеха ми кръв – нормалната процедура, която се случва навсякъде. За мен е важно човек да бъде коректен и да де кръв. Направил съм нещо, което не е редно и другото го знаете от видеа и медии. Сега съм тук.

Това заяви ексклузивно пред Мария Цънцарова и камерата на БТВ Андре Токев от затворническото общежитие в Казичене. Известният кулинар призна вината си, след като през ноември бе арестуван за шофиране в нетрезво състояние с 1,9 промила алкохол в кръвта. От януари излежава ефективно наказанието си, като тогава заяви, че осъзнава вината си и ще си поеме отговорността.