Няколко думи за свободата на словото (или Защо фашистите са така чувствителни)

… на които казват, че има цензура над тях.

Все са обидени.

Най-раздутата им фантазия е, че „защитават Бог“. Е, не може да си толкова самонадеян и надут. Просто не може. Освен, разбира се, ако не си бесен фашист. Това върви с бясно самочувствие.

Нежни души, ще речеш, а те всъщност…

Разбира се, цензурата би означавало никога да не помиришат комуникационен канал, но те не се славят с много ум и способност да формират мисъл.

Свободата на словото – тая митична концепция, която така пленява умовете на фашистите и рашистите, докато не се докопат до власт и тогава става пръв техен враг.

Фасонът на обидена девица никак не ви отива, особено имайки предвид, че познаваме природата ви и знаем точно колко зли и нагли сте.

Да речем, че си имате работа с нормален човек – религиозен. И обидите Бог. Неговия. В който той вярва. Човекът ще си каже, че е тъпо, че не му харесва, но че това си е между вас си и Бог.

Значи Бог, викате, има нужда от вашата помощ? От ВАШАТА помощ? Бог, това…?

И, ако не му дадеш да ти се качи на главата, почва: ама… свободата на словото, ама демокрацията, как така!

Използват всички възможни канали за комуникация, пишат, говорят, видеа снимат, пресконференции правят, на които…

Но да не се разливаме в религиозното нахалство на фашиста.

Повечето хора имат идеологията: „Не бъди г*з“ и тя е чудесна идеология. Аз не искам твоето, ти не искай моето, ще се разберем чудесно, не ми пречи да се развивам, аз не ти преча на теб. През останалото време, всеки прави каквото си иска.

Спорът те наричат „цензура“, демонстрирайки железен дебилизъм.

Те очакват, че всеки е не само длъжен да чуе мнението им, но и да го хареса и да се съгласи с него. Всичко различно от това те наричат „цензура“.

Тия номера със „засегнатото чувство за справедливост“ можете да си ги играете по руските телевизии и в техните форуми.
_______________

Това до момента, в който се докопа до власт, разбира се. После започва със законите за ограничаване на демокрацията и свободата на словото, защото ги мрази.

Фашистът обаче, който има даже едно-две убийства на сметката си, ще скочи да защитава божеството, приравнявайки го до безпомощно създание, което баш на неговата помощ чака.

Гледайте фашистите и рашистите у нас и гледайте фашистите и рашистите в русия, например. Първите – които днес реват за свобода на словото, ще се превърнат във вторите в момента, в който пипнат власт. Демек: убийци на свободата на словото. Ще затварят в затвора за мнение различно от тяхното. Ще забраняват медии и т.н.

Фашистът обаче иска да има контрол над това какво правиш, какво говориш, пред кого го говориш, защо го говориш, как го говориш, какво мислиш, защо го мислиш, съгласен ли си с него, защо не си съгласен с него, как може да те промени, как може да те ликвидира, как може всички да са като него.

Да, забелязвам, че фашистите са най-чувствителните хора на тая земя. Все са обидени на някой и нещо. Все възвишени цели и идеали защитават, че даже си позволяват и Бог да намесват. Дали са мюсюлмански или християнски фашисти, все Бог намесват в лудостта си.