Тричленен състав на Върховния административен съд отхвърли жалбите на Я. Бахаров, К. Николов и С. Илиев срещу текстове от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Неоснователно е възражението на тримата жалбоподатели за несъответствие на разпоредби на наредбата с текстове от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.
Решението по административно дело № 10633 от 2020 г. може да бъде обжалвано пред петчленен състав на ВАС.
Върховните магистрати отхвърлят като неоснователно и възражението за незаконосъобразност на чл. 27, ал. 3 от наредбата относно дадената възможност в 7-дневен срок от връчване на наказателно постановление или повдигане на обвинение по чл. 343б от Наказателния кодекс заинтересованото лице да поиска повторно извършване на химически анализ. Напротив, разпоредбата не само не ограничава правото на защита, а дава допълнителна възможност за защита с извършването на повторния анализ. Определянето на срок за това е в съответствие с принципа за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, включително и относно задължението на прокурора и разследващите органи да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените по НПК срокове.
Върховните магистрати приемат, че жалбите на трите физически лица са неоснователни. Твърдяното нарушение на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове не е допуснато от съставителя на наредбата, тъй като проектът и мотивите към него са били публикувани на Портала за обществени консултации. Неоснователно е и възражението, че не са отразени финансовите резултати от прилагането на наредбата и няма анализ на съответствието с правото на ЕС. В мотивите подробно са очертани очакваните резултати от прилагането на наредбата с оглед предвиждането на ефективен ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, който да доведе до намаляване на случаите на управление на МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества, както и да се гарантират обективни, точни и надеждни резултати при установяване на употребата им. Вижда се, че не са предвидени и не се очакват, а и няма как да се очакват финансови резултати от прилагането на Наредбата.
Върховните магистрати приемат, че не е налице разминаване между чл. 18, който регламентира температурния режим на съхранението на пробите от вземането им до изпращането в лабораторията, и чл. 26 от Наредбата, регулиращ съхранението и температурния режим след извършване на изследването, включително съхранението на контролните проби. Двата текста уреждат режима на съхранение в различен етап от установяването и не са тъждествени, за да се приеме, че между тях има противоречие.
Оспорените текстове на наредбата съответстват на правилата на нормативен акт от по-висока степен, в частност на Наказателния кодекс, във връзка с наличието на долна граница за съставомерност на деянието при употребата на алкохол, респективно - липсата на такава при употребата на наркотични вещества. Наредбата като подзаконов нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен и не въвежда самостоятелни правила в разглежданата област, които да обосновават неравноправно третиране, допуснато с нейни разпоредби.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)