Данните са от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“, съответно телефонен сондаж сред 800 души, проведен през февруари 2022 г., телефонен сондаж, проведен през юни 2021 г. сред 890 души, както и изследвания лице в лице, проведени съответно: ноември 2020 г. сред 808 души; декември 2021 г. сред 803 души; януари 2022 г. сред 805 души. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 хил. пълнолетни българи.
В рамките на две поредни години (2020 г. и 2021 г.) „Галъп интернешънъл болкан“ провери нагласите на българските граждани и по още един, свързан с темата „Северна Македония“, индикатор – приоритетите на българите спрямо съседката ни.
68,9% от респондентите в последния засега сондаж по темата от независимата изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“ подкрепят тезата, че България трябва да запази твърдата си позиция спрямо присъединяването на Република Северна Македония в ЕС. Малко над една пета са на обратното мнение – България да промени позицията си към по-мека.
В началото на 2022 г., например, „Галъп интернешънъл болкан“ провери за пореден път в редовната си програма обществените нагласи спрямо условията за членство на Република Северна Македония в ЕС. 60,8% избраха опцията Македония да бъде допусната, но само при изпълнение на договора. Съпоставка с ноември 2020 г., когато въпросът отново беше активно обсъждан, ясно показва, че позицията по този въпрос сред българите е втвърдена – делът на отговори „само след изпълнение на договора“ през 2020 г. беше 51,1%, т.е. десет пункта по-нисък, отколкото сега. За безусловно допускане на Македония по пътя към ЕС в началото на тази година бяха 7,6%, а през 2020 г. – сходен дял от 8%. Най-сериозен е ръстът за година и половина на онези, които са крайни в желанието си Скопие да не бъде допускано: 15,3% сега, срещу 6,1% през 2020 г.
Втвърдяването на позициите идва за сметка на спад наполовина на онези, които не могат да формират мнение. Това означава, че в хода на дебата в последните месеци, обществото явно постепенно формира по-активна позиция и тя показва признаци на консолидация в едната посока. Така, на практика, за две години има повишаване на принципната подкрепа в обществото ни по отношение на приемането на Северна Македония в Европейския съюз, но само при подчертаното условие, че изпълнява договора с нас.
Данните не са учудващи като се има предвид чувствителността за огромна част от българите по въпроса. Също така, сравняването на две точки във времето все още не означава трайна тенденция. Последващи изследвания ще покажат дали съществуват ясни трендове. Тепърва ще се види влиянието на новите процеси, евентуално отражение на войната в Украйна, активизацията на властта по темата и т.н.
Както на въпроса за членството на Северна Македония, така и при този, се наблюдава спад сред колебаещите се и заемане на по-твърда позиция. В рамките на година делът на отговорилите, че най-важното е Северна Македония да уреди отношенията си с нас, а не толкова дали ще влезе в ЕС, е нараснал с 13 процентни пункта – отново за сметка на зоната на колебаещите се. Делът на обратните отговори може би е набъбнал леко – от 5,8% на 7,5%.
Почти аналогични данни бяха отчетени и през лятото на миналата година. Това показва, че съществена промяна в нагласите по тази тема по-скоро няма, а обзорът назад в годините показва дори признаци на „втвърдяване“ на общественото мнение у нас.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)