Защитниците на Мариупол: Ще се бием до последна капка кръв

Превод Александър Кръстев

Денис Прокопенко: Аз ще ви поканя Дмитрий.

Денис Прокопенко: Благодаря! Когато войната свърши ние с вас ще запишем още едно интервю.

Денис Прокопенко: Ние ще удържим, не се вълнувайте за нас. Ние ще удържим!

Денис Прокопенко: Слава на Украйна!

Дмитрий Гордон: Благодаря, ние сме с вас.

Дмитрий Гордон: Денис, вие сте се нагледали на такива неща, които много хора няма да видят по филмите за цял живот. Поне веднъж плакахте ли?

Дмитрий Гордон: Знам, че вчера сте разговаряли с президента Зеленски. За какво говорихте?

Дмитрий Гордон: С какво днес Украйна може да помогне на Мариупол и на полк „Азов”?

Дмитрий Гордон: Тоест, става дума, че в града са останали около сто хиляди цивилни граждани.

Дмитрий Гордон: Аз ще дойда в базата на „Азов”, както и преди, и ще се разходим из Мариупол. Аз вярвам в това.

Дмитрий Гордон: Благодаря, довиждане.

Дмитрий Гордон: Вярно ли е, че стотици трупове лежат по улиците, няма кой да ги прибере и те се разлагат?

Дмитрий Гордон: Денис, доколкото разбирам, Мариупол повече не съществува като град.

Дмитрий Гордон: Денис, има ли сега в Мариупол електричество, вода, отопление?

Дмитрий Гордон: Денис, кажете, за всички тези дни имахте ли моменти на отчаяние. Когато си казвахте, край, невъзможно е да се съпротивляваме.

Дмитрий Гордон: Денис, колко цивилни се намират днес в Мариупол?

Дмитрий Гордон: За себе си искам да разбера, защо Путин с такава злоба се нахвърли върху Мариупол, където преобладаващо мнозинство от жителите разговарят на руски език и по националност са руснаци? Какво се случва според вас?

Дмитрий Гордон: Слава на героите!

Ще се бием до последна капка кръв.

Това заявява командирът на полк „Азов” майор Денис Прокопенко в интервю пред Дмитрий Гордон - известен украински журналист и общественик. Ето какво още казва Прокопенко в интервюто:

Денис Прокопенко: Да, за съжаление това е така и ще повторя още веднъж. Когато градът напълно се контролираше от нашите сили ние максимално съдействахме на местните власти, но след време, когато започнаха улични боеве с противника, стана много трудно да го правим. Освен това, те не се съобразят със загубите си и особено не се занимават с евакуиране и погребване на телата на бойците си. По такъв начин те се отнасят и с телата на мирните жители, които живееха тук.

Денис Прокопенко: Аз и моя личен състав никога не падаме духом и аз никога не съм се съмнявал в моите момчета, но този героизъм, който демонстрират тук, когато бойците получават трето, четвърто раняване, на някои са ампутирани пръсти, някои са ранени от парчета от снаряд, а те казват: Командире, след два дни, когато стана на крака съм готов да вляза в бой. Това просто не може да се опише с думи. Хората проявяват такъв героизъм, такова страстно желание, такава сила на духа да продължават да се борят и воюват, че не мога да го опиша с думи.

Денис Прокопенко: Аз ще кажа, че полк „Азов” и Мариупол могат да помогнат на Украйна, защото тук на това направление, противникът е хвърлил колосални сили и колкото по-дълго се държим, колкото по-дълго стоим, толкова по-леко ще диша нашата столица и Украйна като цяло. После, когато настане време, ние ще тръгнем в контраатака и ще унищожим всички, които стоят тук около Мариупол.

Денис Прокопенко: Благодаря Дмитрий, винаги е приятно да чуем топли думи на подкрепа. Сега те са ни крайно необходими в дадената ситуация, която се получи в Мариупол. Но въпреки това, личния състав не е обезсърчен. Всички младежи се държат бодро. Ние сме готови да воюваме до последно. Ние сме обещали да изпълним бойната заповед, да останем верни на военната клетва и ще воюваме до последна капка кръв.

Денис Прокопенко: Благодаря за поздравленията. Преди да започна, искам да кажа, че безусловно това е обща заслуга на целия наш колектив. И не само на „Азов”, но и на всички подразделения на Въоръжените сили на Украйна и смесените структури, които сега „опъват каиша”, въпреки трудните спартански и понякога нечовешки условия. Това е абсолютна заслуга на всеки боец, на всеки войник, който се сражава тук от първия ден на войната.

Денис Прокопенко: Да, вярно е. Състоя се такъв разговор. Това беше и по моя и по негова инициатива. Разговорът беше кратък но конструктивен. Не искам и нямам право да разкривам военни тайни, но има много положителни неща, които обсъдихме и се радвам, че висшето военно-политическо ръководство е заинтересувано от деблокирането на Мариупол и аз знам, че това рано или късно ще се случи.

Денис Прокопенко: Да, стотина хиляди, и ще повторя, че е много трудно да се прецени количеството на загиналите. Официалните цифри казват 4 хиляди, но аз разбирам, че те са много повече. Тъй като в града частично се намира противника ние не можем да преценим и да проверим физически. Трябва да се привлече обществеността, за да се разкрият тези военни престъпления и делата да се разглеждат в Хага, защото нормите на международното право и Женевската конвенция абсолютно не се спазват.

Денис Прокопенко: Знаете ли, Дмитрий. Сега камък върху камък не е останал. Противникът използва тактиката на изгорената земя. Той безразборно използва авиация, артилерия и крилати ракети по всички обекти на критическата инфраструктура. Разрушени са много болници, поликлиники, театри. И сега е много трудно да излезеш на улицата и да видиш цяла неразрушена сграда. Това просто са руини и може да се сравни с Дрезден през 1945 г. Чувството е, като че ли се намираш в постапокалиптична страна, в град, където не е останал камък върху камък и към този момент много цивилни граждани страдат от това. Ние не можем към този момент да преброим колко мирни жители са загинали под разрушенията, защото е невъзможно да се разкопае. По официални данни числото достига 4 хиляди човека, но да се оценят реалните загуби е много сложно. Сред тях са много деца, пенсионери и много други, които са загинали и безусловно трябва да се привлекат международни хуманитарни мисии за да се разкрият тези военни престъпления от страна на Руската федерация. Защото това не може да се остави просто така.

Денис Прокопенко: Знаете ли, трудно е да се прецени. Имаше опити за евакуация. Зная, че около сто хиляди все пак се евакуираха, още когато обкръжението не беше толкова плътно. Тоест, градът се намира в пълно обкръжение от 1 март, и който е успял да излезе от 24 февруари до 1 март му е провървяло. За тези които са решили да останат, не са заминали, не са имали физическа възможност или не са приели такова волево решение, ситуацията е съвсем друга. Те са в бомбоубежища, в някакви мазета. Тук е трудно да се намерят невредими бомбоубежища. Противникът не обръща внимание на това и в тези укрития се хвърлят гранати, а след това се обстрелват с артилерия. За него е без значение дали там се намират военни или цивилни граждани без оръжие. Той не се съобразява. Това е най-страшното, което се случва днес тук, защото невинни хора попадат под куршумите и под вражеските снаряди. И да се преустанови това е много сложно. Единственото, което можем да направим е да провеждаме контраатаки, да изваждаме от тези мазета ранени или убити граждани и да се опитваме да ги погребваме на гробищата, макар че и с това има големи проблеми сега - да изваждаме хора изпод развалините. Както знаете върху драматичния театър падна голяма фугасна авиобомба ФАБ-500, която практически затрупа 800 човека и когото успяхме извадихме, а другите останаха погребани живи. Такава беше ситуацията с 61-ва болница, там бяха погребани живи военни, цивилни и медицински служители. Има много такива случаи, където в учреждения, болници, и други обекти от критичната инфраструктура има безразборно убити от руснаците.

Денис Прокопенко: Мариупол е бил, има го и ще го има. Ние задължително ще го възстановим и построим. Но днес цивилното население няма шанс да се евакуира, защото това е голям риск и му остава само да стои в бомбоубежищата и да чака привършването на хранителни продукти. Климата е доста агресивен, морето е наблизо, влажно е, хората боледуват, няма лекарства. И те са обречени. И никой не може да им помогне. Необходимо е да се обърне внимание на международните хуманитарни мисии, защото тук се нарушават всички правила за водене на война. Противникът не спазва нормите на международното хуманитарно право. Той открива огън по гражданите, по цивилните и не се съобразява с това. Това не може да остане скрито от очите на международната общественост и ние максимално се стараем да го покажем. На това трябва да обърнат внимание не само военно-политическото ръководство на страната, но и нашите западни партньори. Тази ситуация не може да остане така.

Денис Прокопенко: Мисля, че за него това е принципен въпрос, защото Мариупол се превърна в преден пост на Украйна и към настоящия момент е столица на Донецка област, ако не вземаме предвид временно окупираните територии. За него това е принципен въпрос, доколкото градът се намира в Донецка област. Не разбирам защо именно по такъв начин и с такива методи той е решил да го вземе под контрол и напълно да го завладее. Аз не разбирам на кого е нужен този град с такива разрушения, с такива руини. Какво иска да докаже, на първо място на себе си след такива варварски методи на водене на бойни действия. Как му е минало през главата да отдаде на подчинените си такава заповед. Логически не мога да разбера това. Защото в такива нечовешки условия е невъзможно да се съществува или живее за всеки гражданин на Украйна или Русия. Това са нечовешки условия, особено по това време на годината. На улиците е студено и хората няма къде да живеят. Те са под земята в убежищата, където е влажно и през нощта температурата пада до 0 градуса. Подобни неща се случват и в други градове на Украйна. Вие виждате, че в Киев, Харков и други градове има подобни ситуации. Тук има нюанс - блокадата на града, която не позволяват да се достави хуманитарна помощ и хората са обречени. Цивилните граждани няма къде да се дянат и шансовете да се промъкнат през блокадата за да оцелеят, в дневно време са близки до нулата. На хората им остава да се молят и да се надяват на нещо по-добро, но по мои прогнози противникът не планира да пропусне нито един хуманитарен коридор.

Денис Прокопенко: С тези неща е много сложно. Хората нямат възможност да водят нормален живот. Електричество практически няма, на някои места има достъп до техническа вода и хората са принудени да я преваряват преди употреба. С хранителните продукти и медикаментите ситуацията е същата и това може да свидетелства, че в града има хуманитарна катастрофа. След 15 март ситуацията стана критична, защото електростанциите бяха изтрити от лицето на земята. Продуктите стават все по-малко, всички магазини са разбити и разграбени и вече няма никаква възможност да се изхранват мирните граждани. Някои може да са имали някакви запаси, но ако на човек му е изгоряло жилището, той няма къде да отиде и се насочва към някое бомбоубежище. Ако то е предназначено за 150 човека, там се помещават повече от 300, спят един до друг и не им достигат продукти и медикаменти.

Денис Прокопенко: Често казано, когато губиш близки приятели, своите братя, които са с теб на фронта вече много години, може да се пророни сълза, но трябва да запазим хладен ум, всичко да се върши балансирано, пресметливо, да не се поддаваме на емоции, да продължаваме да си вършим работата. С това се занимаваме и ще продължим да го правим.

Дмитрий Гордон: Денис, искам да ви поздравя за присвояването на званието „Герой на Украйна. Вие сте истински герой на Украйна. Това е такова тържество на справедливостта, според мен. Аз искам вие да разкажете какво се случва сега в Мариупол. Да ни разкажете от първо лице.

Дмитрий Гордон: Денис, аз видях ужасяващи кадри, какво представлява сега Мариупол. Аз помня, когато бяхме там през лятото. Ние бяхме там на базата на „Азов” и разговаряхме. Мариупол е красив град. Обгрижен град-красавец. Това, което сега виждам и това, което показват чуждестранните агенции - това е просто кошмар. Моля кажете, остана ли нещо от Мариупол или вече града го няма?

Дмитрий Гордон: Денис, добър вечер. Не мога да изразя, как се радвам да ви видя жив. Слава Богу, че успяхме да се свържем. Първо искам да ви кажа, че преди за героите четяхме книги и гледахме филми. Искам да ви кажа в очите. Вие и вашите момчета сте истински герои. Аз се гордея, че ви познавам, аз се гордея, че сме общували. Гордея се, че в моята страна има такива момчета. Искам да ви кажа от името на всички украинци: Благодаря ви, че ви има, ние се гордеем с вас, ние ви обичаме, ние се надяваме на вас и много искаме да ви видим живи.

Дмитрий Гордон: Денис, искам да благодаря за интервюто. Аз разбирам в какви условия от ваша страна протича то. Аз не обичам патоса, още повече лъжливия патос, но искам да кажа от себе си: Дръж се, и момчетата да се държат. Ние се молим за вас, ние ви обичаме. Вие сте герои!

Вижда се, че на противника е поставена задача да изтрие Мариупол от лицето на земята и както за Русия, така и за нас този въпрос е принципен. Ние не се готвим да отстъпваме и ще стоим до последния човек, въпреки тези сили и резерви, които противникът иска да задейства на това направление. Ние ще се сражаваме до последно.

Врагът абсолютно не е страшен. Всеки ден ние нанасяме огромни загуби на противника. Потвърдените унищожени танкове са 32, без да отчитаме старата съветска техника, която е затънала някъде по пътищата. За бронираните машини на пехотата тази цифра може да се умножи по две - поне 60 единица са унищожени. Ще ви кажа, че след 15 март просто престанахме да броим вражеската пехота. Всеки ден на онзи свят отиват по 50 човека из целия град. Противникът понася колосални загуби. Сваляме самолети, вертолети, вчера в Бердянск беше потопен един голям десантен кораб. Противникът загуби пътя за снабдяване по южното направление от Крим и затова сега стана малко по-леко. Количеството авиация, която се използва, ще повторя, е повече от 100 авиационни удара на денонощие, масирани удари с ракети, реактивни системи за залпов огън и артилерия. Противникът се опитва да използва тактиката на изгорената земя и унищожава всичко живо и неживо за да върви напред по руините. Но въпреки този ураганен огън от артилерия и всичко останало, нашите бойци няма да трепнат и ще продължат да държат рубежите.

Иска ми се всички тези бойци, които проявяват такава воля за победа и героизъм да бъдат наградени. Те заслужават това. Аз се радвам, че по време на тази война се проявиха толкова много талантливи млади офицери, сержанти и войници, които имат такава сила на волята да поведат след себе си хората, които им вярват, които са готови да се сражават до последно, които са на предела на човешките възможности. Отиват на бой, не спят денонощия на този студ, под куршумите, под снарядите. Те не се страхуват от нищо, те са толкова мотивирани. Ние сме на своята земя, ние знаем, че ще победим и ще се бием до последна капка кръв!

Като войници ние се стараем да помогнем с медикаменти, които взимаме от болниците, но ресурсите не са разтегателни и привършват. А да се попълнят запасите, отчитайки, че противника е блокирал хуманитарните коридори е просто невъзможно. Но най-страшното е, че когото се създаваха някакви зелени коридори и хората се опитаха да се евакуират по тях, много попадаха под обстрел. Защото даже и това да се случваше в тъмното време на денонощието, противникът води безразборна стрелба по всяко транспортно средство, което се опитва да премине през всяка цепнатина за да излезе от Мариупол. Това е сложно да се опише с думи, но повярвайте, зрелището е ужасяващо и хората нямат шанс за спасение. Остават в града сред разрушенията на авиобомбите, когато за денонощие се провеждат около сто бомбардировки. Противникът прави това безразборно с ракети „Точка-У” или със реактивни системи за залпов огън. Танковете разрушават всичко, което могат, стрелят по всяка сграда, по всеки етаж, по всяко стълбище, защото се боят да пускат пехотата напред.

Към този момент ситуацията в Мариупол е крайно тежка, но контролирана. Ние не се уморяваме да горим вражеските танкове, да унищожаваме вражеската пехота, която вече намаля и която губи сили със всеки изминал ден. Настъпателния ритъм угасва. Противникът се опитва всеки ден да въвежда в бой нови резерви, но постоянно получава удар в зъбите от нашите подразделения и масово се предава в плен. Те са простинали, гладни, голи, боси и нямат абсолютно никакво желание да воюват. Знаете ли, ние се стараем въпреки превъзхождащите сили на противника да провеждаме успешни операции, да провеждаме контраатаки. Не седим в глуха отбрана. Опитваме се да проявяваме инициатива. Откриваме възможности и ги използваме всеки ден за да влошим положението на противника в града. Въпреки, че вече втора седмица се водят градски боеве, ние се стараем да контролираме ситуацията в пълен обем и се стараем да изпратим в ада все повече окупатори, които се опитват да превземат сграда или улица. Изтласкваме ги обратно и Мариупол ще бъде украински. Ние ще го държим до последно. Ние вярваме и знаем, че рано или късно, блокадата ще падне. Сега не искам да разказвам военни тайни и нека всичко това да остане секретно, но по този въпрос се работи. Еднозначно тази операция ще бъде успешна и ние ще удържим.

От 24 февруари, когато започна широкомащабното нахлуване нито един конвой с хуманитарна помощ така и не достигна до Мариупол. Противникът го е блокирал напълно, за да скрие тези престъпления. Ние максимално се стараем да покажем тези неща в медиите. Вие сте виждали по телевизията сюжети, фотографии и видео от наши безпилотни летателни апарати и видеоматериали, които снимат нашите бойци от позициите. Това е ужасяващо зрелище и показва това, което се случи с този прекрасен град. Показва колко е разрушен и как за цивилни граждани е невъзможно да остават тук, защото хората нямат медикаменти, припадат от глад на улиците, защото няма с какво да се хранят. Те се намират в убежищата, но там падат бомби и ги погребват живи. По улиците загинаха много деца и кърмачета.

Разбира се, те имат достатъчно пушечно месо. Там воюват кадрови военни, има опълченци от Донецката република, има много амнистирани затворници, на които е дадено оръжие. Разбира се мотивацията им е крайно ниска, те не искат да вървят напред, но зад тях има заградителни отряди, които грубо ги притискат. Те попадат под плътния ни обстрел и загиват. Те изоставят своите трупове, не искат да ги изнасят. Зрелището не е за слабонервни. Духът и мотивацията им е прекалено ниска за да ни победят. Ако трябва да се каже накратко, към днешния ден, Мариупол се превърна в огромни руини, заводите са спрели, хуманитарна катастрофа, абсолютно всичко е разграбено, разрушени са всички обекти на критичната инфраструктура, болниците не работят. Много е трудно да се оказва медицинска помощ на цивилни и военни. Такива е обстановката в града.