Гешев внесе нов сигнал до Конституционния съд, този път под прицел е правилникът на НС

Главният прокурор Иван Гешев внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – на чл. 25 и на част от текстовете на чл. 86.

В искането се сочи, че чл. 25 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) противоречи на принципа за разделението на властите (чл. 8 от Конституцията) и на прогласената от основния закон независимост на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията), защото недопустимо „разширява“ конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт.

Контролът на законодателната върху дейността на съдебната власт (в частност на прокуратурата) по прилагането на закона се осъществява чрез ежегодното изслушване и приемане от Народното събрание на годишния доклад на главния прокурор и чрез други обобщени и аналитични доклади за дейността на прокуратурата по прилагането на закона, противодействието на престъпността и реализирането на наказателната политика, различни по време и/или съдържание от годишните доклади. С разпоредбата на чл. 25 от Правилника на Народното събрание се създава задължение главният прокурор да се явява в Комисията по конституционни и правни въпроси „най-малко веднъж на всеки три месеца“ за обсъждане на теми, извън годишните доклади, а в някои случаи дори извън компетентността на главния прокурор. Този текст от правилника на практика допуска обсъждане по всяко време, което обезсмисля възможността за реално обобщаване на информацията относно процесите в развитието на криминогенната обстановка и води до недопустима намеса в дейността на прокуратурата.

Приравняването на орган на съдебната власт, каквато е прокуратурата, на органи, които са под пряк парламентарен контрол, е недопустимо нарушаване на баланса между властите и противоконституционно навлизане на законодателната власт в правомощия, дадени от Конституцията на органи на съдебната власт. Ефективната борба с престъпността е общонационален приоритет и само сътрудничеството между трите власти може да доведе до реална защита на правата на гражданите, но то трябва да бъде изградено в съответствие с принципа за разделение на властите и при зачитане независимостта на съдебната власт, се посочва в искането до Конституционния съд.