Ковид умря

Вече не е модерно да се пита за ковид. Не е модерно и да се мисли за него. Но то вече не е модерно да се мисли по принцип, така че с мисленето сме тренди. Вирусът беше забравен като старо гадже на купон на манекенки.

И става все по отритнат, но също като проклетото старо гадже има способността да тормози. Уж го няма ама не е точно така. Маската в левия ти джоб напомня за него. Тормози те по законен път. Прилича както в казармата да те юркат по устав. (По-старите знаят за какво говоря. За по-младите това е непреводима игра на думи.)
Живеем си в постапокалипсиса, в който никой не смее да каже не е ли време да се свалят парцалите от лицата въпреки очевидната им неефективност. Извънредната ситуация (или положение) продължава да е извънредно и всеки месец подновява странния си законов статут.

Никой нищо не казва какво да се прави – да сваляме ли маските или не? Законно ли е или не е законно? Забелязва се, че хората смъкват своеволно фереджетата, но някак боязливо. Нямат официално разрешение и никога не се знае от къде ще изскочи някой нервен милиционер да ги сгълчи. Личи си, че няма страх от вируса, а от закона. Само на най-полираните мозъци повтарят, че пазят себе си, пазят някой друг и като цяло спасяват планетата. В очите на болшинството маската вече зае откровеното си място на намордник. Но законен намордник. Задължителен. С него показваш уважение към законодателството, смирение и уважение към силните на деня, дори и силните да са откровено глупави. Всичко това се нарича приспособимост и според Дарвин е чудесно качество. Така, че не се безпокойте – вие сте чудесни.

Нищо не е така както беше преди половин година. Но държавата се занимава с важни неща и не идва време да помисли върху това какво става с всички тези мерки. Здравното министерство явно чака СЗО да му съобщи какви да ги свърши. СЗО чакат биг фарма да им каже какво да прави. И всички седим и чакаме да видим. До тогава не се знае в положение ли сме, в криза, в ситуация, какво по дяволите сме, че никой официално не съобщава края на истерията? Или чакаме да видим какво ще стане с Украйна, че да не стане така че поради финансово глобалистични причини пак да подхващаме ковидната истерия и да си играем на иди ми-доди ми.
Днес ковид няма. Има бежанци, които бягат от война. В репортажите си личи как някои бягат, а други са дошли в Несебър да си поваканцуват малко. Защото на война винаги е така. Един умира, друг печели. Лошото е, че вие отново не печелите. Кой печели вече всички знаем.
Ковид умря. Вие какво чакате?