)
„Не ни отне много време да го решим. Попълнихме формата и след около седмица по-късно се свързаха с приятелката ми по телефона”, казва Георги.
Една седмица след като държавата активира възможността за временна закрила и бърз достъп до пазара на труда на бежанците още от границата – тази възможност все още не работи. Така дни наред Жана от украинския град Измаил, която намери убежище у нас, е препращана от институция на институция. Все още не знае къде да подаде документи за статут по ускорената процедура.
Днес с помощта на Георги и Велина, при които са намерили подслон, Жана и дъщеря й отново тръгват от гише на гише. Препращат ги към друго звено за лично документи.
Дотогава Жана ще опита отново да поеме контрола над живота си. Но удря на камък в опитите си да намери работа.
За временен статут обаче информация не получават. Единствената алтернатива на Жана да получи документи е в приемния център за бежанци в квартал „Овча Купел”. Процедурата там обаче трае месеци и едва на третия може да започне работа.
Информацията в единния информационен портал сочи: за временна закрила може да се кандидатства в районните управления в страната. От СДВР са категорични, че не са част от процеса. Но от агенцията за бежанци ни потвърждават, че заявления ще могат да се подават и в полицията – когато обаче софтуерът за временна закрила заработи.
От Измаил до тук стигат първо с ферибот, а после – с помощта на доброволец с автомобил. За Жана и 11-годишната ѝ дъщеря бягството от войната е единственото решение.
От началото на войната в Украйна у нас са влезли 80 хиляди бежанци. Половината са останали в България. А подадените молби по дългата процедура за международна закрила са едва 633.
Съпругът ѝ настоява двете да тръгнат към България, където е кръстникът на Жана. Който успява да намери сигурен подслон за двете украинки.
„Бях в кухнята и се чу страшен гръм, а след това започнаха и сирените. Чувахме ги всеки Божи ден. Яна се свиваше от страх като мишле и ѝ давах ушанки, за да не чува ужаса толкова силно”, споделя тя пред Нова телевизия.
„Мъжът ми се разплака, каза, че се радва ,че сме тук и за семейството му има кой да се погрижи”, добавя тя.
„Нашата първа загриженост е хуманитарното отношение. Пристигат в държавата угрижени, грижим се за тях, държавата ги посреща с подслон с храна. Ние сме длъжни да мислим как им предоставяме възможности за работа. Вярваме че българската икономика има потенциал да наеме значителен брой хора в различни сектори. Вече има заявка за 150 хиляди потенциални работни места GWJP”, обясни министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер.
„Предния път като идвахме ни върнаха, от районното ни препратиха към ЕСГРАО, откъдето също не успяхме да свършим това, за което бяхме дошли. Сега като втори опит е успешен – имаме адресни карти, които ни дадоха в паспортната служба в районното”, коментира Георги.
„Работодателят казва, че трябва да получа разрешение от полицията, за да ме наеме – а оттам ни отпратиха веднъж”, обяснява тя.
Последвайте канала на