Вижда в Туитър снимките на чуждестранните журналисти от ударите в Ирпин.
На следващия ден Серхий установява чрез местоположението в Гугъл, че съпругата му се намира в болница в Киев. Звъни отчаяно, но никой не вдига. С децата няма връзка.
Неговото погубено семейство заедно с мъката на прогонените хора от Ирпин, вече са неизменна част от историята на тази война.
Обсъждат плана за евакуация, решават Татяна да вземе колата и повече багаж. Семейството вече е преживявало подобен кошмар през 2014 г. Решили сутринта да отидат на църква и след това да се включат в колона, която напуска Ирпин.
Серхий е от Ирпин. Комплексът, в който е апартаментът им, попада под руски обстрел с миномети в началото на март. След нощ в мазето, съпругата му решава да бяга с децата си.
Серхий, програмист и Татяна, счетоводителка. Влюбват се в дискотека. Имат две деца - Алиса на 9 г. и Микита, на 18 г. Обичат ските, току- що са се върнали от ваканция в Грузия.
Той остава сам. С една - единствена раница от всичко, което е имал.
"Всички от моето семейство - двете ми деца, съпругата ми и двете ни кучета, отидоха на небето", казва Серхий Перебинис, предаде БНТ.
"На 5 март вечерта беше последният ни разговор...", разказва мъжът.
"Не знам как да живея занапред. Нямам семейство, апартаментът ми е разбит, не знам колите ми в какво състояние са. Не мога да вляза в моя град", казва почерненият мъж.
"Ще направя всичко, за да може светът да научи за това, ще моля за помощ организации, които разследват военни престъпления, тези материали, този случай да стигне до международни институции, това е не просто терор, това е истинско престъпление срещу хората", казва Серхий.
Всеки ден жертвите на войната в Украйна стават все повече. В един миг животът на цели семейства се пречупва и угасва. Един баща от Ирпин научи за смъртта на своята съпруга, две деца - момче и момиче, и две кученца, от снимка в Twitter след нападението на руските сили на 6 март. Познал куфара и вещите им. Сега сам разказва историята им.
"Лежаха на земята, с покрити лица, но аз познах децата си по дрехите, по вещите им, по куфара и по чантата с нашите две кученца. Никой не ми повярва. Но аз бях 100% сигурен, че са те, видях дрехите и всичко и чантичката за кучетата. И след 20 минути пуснаха видео с удара срещу нашия град, моето семейство и воят на моето куче", разказва за трагедията Серхий.
)