Ливанците в плен на "генераторната мафия"

Марк Аюб приканва за реформа в сектора на електроенергията и за преход към възобновяеми енергийни източници, за да се излезе от порочния кръг.

Някои оператори се споразумяват помежду си да повишават цената и да задължават хората да плащат, твърди официален представител на един от бейрутските оператори, пожелал анонимност.

Сметките, които операторът на частни дизелови генератори в район Гейтави на ливанската столица Бейрут, е изпратил на 700 семейства и компании, които снабдява с електричество 12 часа на ден, са били по-високи с 25 на сто и са достигнали до 7782 ливански лири (около 5,14 долара) за киловатчас. Хората са отчаяни, тъй като ако ги платят, няма да имат пари за храна, пише френският вестник "Монд", цитиран от БТА.

В Ливан не може да се държи сметка на едно корумпирано правителство, така че обвиняват нас, но наложената от държавата тарифна система не ни позволява да възстановим разходите, твърдят от друг оператор от Бейрут. Вече нямат същите маржове на печалба, както преди, но все пак печелят. Зависи от това как се държат с клиентите, някои от тях започнаха да отчитат сметките в долари, подчертава Марк Аюб.

Високи тарифи, прекъсване на електрозахранването без предупреждение, заплахи за спиране на услугата: ливанците продължават да се бунтуват срещу "генераторната мафия". Това са 3500 оператора, контролиращи тази незаконна дейност, толерирана обаче от държавата. Те са се възползвали от срива на Националната електрическа компания и от инерцията на политическите лидери.

Всичко това, за да се гарантират максимум 10 часа на ден. Кой ще се заеме с останалото? Ние, доставчиците на генератори, казва Абдо Сааде. Той е уверен, че секторът го очаква добро бъдеще. Ние сме институцията, а те - алтернативата. Не обратното, както твърдят, заключава Сааде.

Дефицитът на дизелово гориво вдига цените. Операторите зависят от 13 частни вносителя, които контролират с лиценз от държавата 70 на сто от вноса на петролни продукти в страната. Те формират картел, който си поделя пазара. Именно тези вносители се възползват в най-голяма степен от пазара на генератори, според Световната банка. В доклада си финансовата институция подчертава близостта между акционерите в тези компании и политическото управление в страната.

Някои потребители не искат електромери, осъзнавайки добре, че потреблението им надвишава фиксираната тарифа. Операторите отказват да инсталират електромери за своя сметка. Много хора използват малко електричество и е по-изгодно да го фактурираме на фиксирана цена. Да имаме много малки потребители с електромери не е добра сделка за нас, тъй като генераторът продължава да се върти независимо дали хората потребяват повече или по-малко, обяснява един от операторите в Бейрут.

Планът с реформи, който той представи през февруари, цели да осигури покритие с електроенергия от Националната електрическа компания 24 часа в денонощието в рамките на пет години. От прилагането на този план зависи и вносът на газ от Египет, и на електроенергия от Йордания през Сирия благодарение на заем от Световната банка, което може да осигури бързо от шест до осем допълнителни часа електроенергия.

През 2018 година този сив сектор е задоволявал 40 на сто от търсенето на електроенергия в страната и е имал над 1 милиона клиенти, според данни на Световната банка. Могат да спират електрозахранването, когато си поискат, отбелязва Марк Аюб, експерт по електроенергията в Американския университет в Бейрут.

Решенията винаги са били ясни и прости, както от техническа, така и от оперативна гледна точка, но се усложняват, когато се намеси политиката. Не знам дали политиците най-накрая са осъзнали, че не можем да продължаваме така, каза министърът на енергетиката Валид Фаяд.

Скъпи, шумни и замърсяващи околната среда, 8000-те частни генератора по покривите на сградите с кабели, наподобяващи спагети, изместиха Националната електрическа компания (Edl). Тя се срина при икономическата криза миналата година и след десетилетия на лошо управление и корупция, стрували на държавата - между 1993 година и 2020 година - 43 милиарда долара или 46 на сто от държавния дълг.

Спестяванията на ливанците, "изядени" от срива на националната валута, която загуби 90 на сто от стойността си спрямо долара, се изпаряват. Да си позволят пакет с пет ампера, необходими, за да си запалят лампите, хладилника и телевизора, на цена от 1,5 милиона ливански лири месечно или почти двойно на минималната заплата, се е превърнало в лукс в страната, в която 84 на сто от населението живее под прага на бедността.

Този сектор е много благодатен, тъй като няма данъци и осигурява прехраната на над 40 000 души. Според Световната банка през 2018 година наемът на един генератор от 500 киловатампера е носил средна печалба от 4200 долара месечно, което тогава е било четири пъти повече от средния доход на ливанско семейство. Голям оператор (от 5000 киловатампера) е можел да донесе печалба между 160 000 и 211 000 долара месечно.