"Видяхме драстична промяна на ситуацията, включително в сектора на торовете. Няма внос и няма възможности за внос", каза еврокомисарят по земеделие Януш Войчеховски след срещата с министрите на земеделието на ЕС-27. Данни, получени от "Юроактив", предвиждат възможността за облекчаване на строгите правила на ЕС в използването на по-малко конвенционални торове, които сега са засегнати от повишените цени на газа.
Министърът подчерта обаче, че все пак не може да се прогнозира какво ще се случи след два-три месеца.
Необятно синьо небе и безкрайни житни поля – това символизира знамето на "Житницата на Европа" - Украйна, която е нападната от своя световен конкурент по производство на зърно и първенец в света по природен газ.
От своя страна зърнопроизводители вече заявиха, че ще се опитат да компенсират недостига от основните торове – азотни, фосфорни, калиеви - с листни торове, биостимулатори и микроторове, предаде БТА.
Още по-лошо, предвид последиците от войната, пшеницата по складовете от минали реколти се очаква да бъде най-ниската от поне пет години.
По думите му мелниците ни са зависими единствено от специфични сортове пшеница със специфични показатели, които обаче не идват от района на военния конфликт, така че по отношение на хлебопроизводството у нас няма поводи за притеснения.
Проучват се и възможности за закупуване на торове директно от производители с цел да се създаде запас. "По този начин ще сме подготвени, ако се стигне до спекула с цените", подчерта аграрният министър.
Те прогнозират, че в България хляб и олио ще има, но няма да са евтини. Въпреки че България не е зависима от вноса на пшеница, царевица и слънчоглед от Украйна и Русия, скокът на зърнения пазар пряко ще се отрази на джоба на българския потребител.
Торовите компании разполагат с много кратък срок от три месеца да изпълнят съществуващите договори, подписани преди приемането на забраната. След това вече няма да е възможна търговия, съобщава "Юрактив".
Ако обаче европейските власти не обмислят алтернативен източник на торове, европейското производство на зърно ще намалее.
Скокът в цените на природния газ, от който пряко зависи торовата индустрия, ще се отрази и върху тези на азота. 30 на сто от газа в ЕС идва от руските доставчици.
Войната в Украйна, освен всички останали енергийно зависими бизнеси, засегна чувствително и сектора на храните и застраши реколтата от житни култури. Заради недостиг и оскъпяване на основните видове торове агроанализаторите прогнозират по-слаба реколта и по-високи цени.
Мини по пристанищата на Украйна не позволяват никакво движение на търговците по море, вътрешната търговия също е спряла. Шестдесетте процента дял на Украйна от световния експорт на слънчогледово масло, също и 12 на сто от пшеницата, 16 на сто от царевицата, 18 на сто от ечемика и 19 на сто от рапицата създават сериозни опасения за изхранването на милиони по планетата. Ще бъдат засегнати много страни от Азия и Северна Африка, които си партнират с Украйна, повечето от тях са бедни. Ситуацията се усложнява и заради факта, че предстоящата пролетна сеитба в страната е осуетена.
В същото време руската компания за агроанализи "Совэкон" поради благоприятното време наскоро даде прогноза, че реколта 2022 г. от руска пшеница ще се покачи с 3,6 млн. тона до 84 млн. тона. Русия има железопътни връзки на изток с Китай и по-малки пристанища в Балтийско море и Арктика. Те не са толкова значими, както Черноморските, но алтернативните маршрути биха гарантирали зърнените доставки на съюзника Китай, след като ЕС и други страни не ги искат.
Вече стана ясно, че запасите ни от слънчоглед са осигурени за 4,5 години напред. Дори да изнасяме, произвеждаме прекалено големи количества, за да задоволим собственото си потребление, коментира агроанализаторът от "ИнтелиАгро" Николай Вълканов.
Въпреки многото неясноти как ще се отрази войната върху хранително-вкусовия сектор, българските стопани не трябва да мислят в посока да свиват производството, сега не е моментът. Съвсем скоро войната може да е за храна, категорични са агроанализаторите.
Денят, в който руските сили нахлуха в Украйна, осуети глобалните доставки на зърно и цената на пшеницата скочи до най-високите си нива от 2012 г. насам. Сега с всеки ден и час цените на световната борса се движат непредсказуемо, като разбира се, някои играчи на нея умело гонят печалбите от това.
За да защити продоволствената сигурност на блока и да се справи с всички слабости по веригата – зърно, фуражи, торове, газ, инфлация при храните, Европейската комисия (ЕК) заявява, че е в пълна мобилизация. От скорошно заседание в европарламента с изслушване на ЕК стана ясно, че в момента текат преговори със заинтересовани страни по веригата на доставки на селскостопански суровини. В тези преговори ключови играчи са турски компании, стана ясно по време на изслушването миналата седмица.
Международни анализатори прогнозираха, че зърнопроизводителите едва ли биха могли да засеят повече, за да компенсират загубата на износ от Черно море. Tова ще отнеме време и ще зависи от наличните торове, тъй като освен търговските забрани, Русия забрани износа на азотни торове до април, а Китай – на износа на фосфатни торове до юни 2022 г. Беларус, която също е основен доставчик на калий за Европа, също е на страната на Русия. Поради тази причина на 2 март ЕС ѝ забрани да внася изцяло калий.
Министър Иван Иванов на няколко пъти успокои, че страната ни има запаси със зърно за две години напред. Към настоящия момент и в средносрочен план България не е застрашена от продоволствена криза, каза пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие тази седмица Иванов. Търговските обекти са заредени и вътрешнообщностната търговия върви, посочи още той.
По данни на брюкселския сайт „Юрактив“ американците, които се смятат за житницата на света през реколта 2021-2022, се очаква да изнасят 22 млн. тона, или по-малко от половината от общото количество на Русия и Украйна. Канада трябва да изнесе около 15,2 млн. тона, а ЕС - 37,5 млн. тона.
След като наложи търговски санкции на Русия, Европа тепърва ще усеща в средносрочен план последствията от продоволствената си и енергийна зависимост от воюващите страни. Всички в Брюксел, независимо към кое политическо семейство принадлежат, осъзнават това. Статистиката сочи, че цели 70 процента от фуражите в Европейския съюз (ЕС) са външно производство, като в голямата си част идват от Русия и Украйна. Евросъюзът е най-големият вносител на соево брашно в света и вторият по големина купувач на соя. Най-вече от Южна Америка, но и Русия и Украйна също са в топ 10 на производителките на соя.
Целият украински износ и по-голямата част от руския минават през терминали по северния бряг на Черно море. Не е сигурно кога черноморските пристанища могат да отворят отново. Корабите не са достъпни за наемане и дори собствениците да желаят, застраховката няма да бъде налична.
"Ако говорим за пшеница, в България има около три млн. тона пшеница, а около 300 хиляди тона от тях - в резерва", информира вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев на брифинг в Министерския съвет. Въпреки това Министерският съвет отпусна един млрд. и 100 млн. лева за резерва на зърно и фуражи. Има отпуснати средства за слънчоглед и за царевица, така че да се подсигурят не само хлебните продукти, но и да се подсигурят фуражите за животновъдството.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)