Нашата образователна система е насочена изцяло към младите хора, а демографската ситуация изисква тя да се обърне и към по-възрастното население - училищата и университетите да предлагат образователни услуги за възрастни. Това заявиха председателят на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков и Йордан Димитров от института на кръгла маса "Демографски перспективи на Североизточен регион".
Ирландия е пример, че демографската криза може да се пребори, ако това се превърне в национална кауза, заяви Иван Нейков.
Форумът е организиран от Министерство на труда и социалната политика, Института по философия и социология към Българската академия на науките и Балканския институт по труда и социалната политика.
Друг резерв на труда са хората с увреждания. В България има около 100-120 хиляди хора с увреждания, които никога не са стъпвали на пазара на труда - нито като безработни, нито като икономически активни, заради политиките към тях, посочи Йордан Димитров. По думите на експерта, поне 60-80 хиляди от тях могат да бъдат активирани, като така не само те ще се чувстват по-пълноценни, но ще допринесат и за икономиката. Експертите смятат, че трябва да се привлекат и майките на деца до три години, тъй като чрез дългото майчинство те губят трудови навици и често изпадат от пазара на труда. В същото време, според Иван Нейков, дългото майчинство в годините не се е оказало работеща мярка за увеличаване на раждаемостта.
Застаряването на населението предполага и адаптиране на работното място, трудовите процеси и трудовото законодателство, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика. Работното време, комбинацията между личен и професионален живот би трябвало да са различни при млад и при възрастен работник, посочиха експертите. Те смятат, че дебатите се водят приоритетно за увеличаване на пенсионната възраст, а може да са в посока доброволното оставане по-дълго на пазара на труда и създаване на условия възрастните сами да го поискат.
По думите на Иван Нейков, от години твърдим, че демографската ситуация в страната изглежда все по-зле, вече има и псевдонаучни изследвания кога точно ще изчезне българската нация в резултат на демографската катастрофа. Според него такава опасност няма, няма случай в човешката история нация да е изчезнала по демографски причини.
По думите на Йордан Димитров, работната сила над определена възраст среща по-големи трудности към адаптирането към зеления преход и дигитализацията, а това са промените, които очакваме да доведат до по-добър стандарт на живот и конкурентоспособна икономика. Затова, според експертите, е необходимо да се инвестира в човешкия капитал, включително и във възрастното население. Хората трябва да подновяват своите знания и умения на определени периоди от трудовия си живот, допълни Димитров.
Смятаме, че едно от белите петна в цялата ни философия за промяна на демографската ситуация, е свръхцентрализирането на целия процес, допълни експертът. Той допълни, че мерки могат да се прилагат и на регионално ниво, съобразено със спецификите на региона.
Според Иван Нейков, вече 30 години предлагаме едни и същи инструменти за преодоляване на влошаващата се демографска ситуация, а за 30 години се сменят три генерации и всяка от тях идва с нова представа за себе си и за света. Той смята, че досега акцентите са били само върху доходи – детски, добавки и др., което не е променило демографската картина. От института предлагат да се мисли в посока на подобряване на социалните услуги, като се финансира гледането на деца по домовете от външни хора, има мерки в предприятията за съчетаване на работата и ангажиментите в семейството, помощ за младите родители в часовите пояси за водене и прибиране на децата от ясли и детски градини. Насърчаването на заселването на хора от трети страни също е важна мярка за подобряване на демографската ситуация, смятат от Балканския институт по труда и социалната политика.
Твърдим, че раждаемостта непрекъснато пада в България, но статистическата истина е, че до известна степен раждаемостта за последните 20 години е една и съща, проблем е, че намаляват жените в детеродна възраст, заяви Иван Нейков. По думите му статистиката сочи, че средностатистически при нас една жена ражда 1,5 деца, докато във Франция – 1,1 дете, въпреки че Франция е несравнимо по-добре изглеждаща като стандарт на живот. Той допълни, че колкото по-развито е едно общество, колкото на по-високо ниво е икономическото и културно развитие, толкова по-ниска е раждаемостта, затова в момента най-ниска е раждаемостта в Европейския съюз.
От Балканския институт по труда и социалната политика предлагат още да се създаде нов осигурителен /застрахователен риск – дългосрочна грижа. Това може да стане по линия на общественото или частно осигуряване. Трябва да се задели ресурс, с който да се финансира помощ по домовете, различни интегрирани социални и здравни услуги, услуги за поддържане на социалната активност на възрастното население, смятат експертите. Ще бъдат създадени и нови работни места, доставчиците ще бъдат стимулирани да предоставят услуги, от които възрастните се нуждаят.
През следващите 20-30 години българските работодатели ще работят с все повече възрастни хора. Ако през 2000 година 100 души, които излизат от пазара на труда, се заместваха от около 130, които навлизаха, в момента 100 души възрастни излизат като активна работна сила, но се заместват едва от 70, посочи Иван Нейков, цитиран от БТА.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)