Войната в Украйна засилва еманципацията на страните от Персийския залив по отношение на САЩ

"Емирствата вече не бива да бъдат възприемани като марионетка на Съединените щати", заяви на 3 март по телевизия Си Ен Ен Абдулхалик Абдулах, преподавател по политически науки от ОАЕ.

"Ние трябва да действаме съгласно нашите приоритети", каза още той, като подчерта в същото време, че "отношенията с Америка са много добри".

"Страните от Залива вече не са склонни да разчитат на САЩ като гарант от последна инстанция на сигурността" в региона, казва Хусейн Ибиш от вашингтонския Институт за арабските страни от Залива.

"Това със сигурност е важен етап от отношенията между Залива и САЩ", заяви пред Франс прес Ан Гадел, която си сътрудничи с Института "Монтен", изучаващ страните от Залива.

В региона страните от Залива, в които са разположени войници и бази на САЩ и други страни, дълго време са възприемани като марионетки на САЩ.

Въпросът със сигурността беше и в сърцевината на проблема с липсата на силна американска реакция след атаката срещу саудитските петролни инсталации през 2019 г. и с намерението на Вашингтон да намали военното си присъствие в Близкия изток.

Емирствата, които понастоящем председателстват Съвета за сигурност на ООН, отказаха миналия месец да гласуват в подкрепа на американско-албанска проекторезолюция, осъждаща инвазията в Украйна.

Заради конфликта енергията поскъпна, но страните от Залива засега устояват на натиска на Запада да увеличат производството на петрол, за да може той да поевтинее.

Недоволство помрачи отношенията с Вашингтон. То бе провокирано най-вече от отварянето на Байдън към Иран и от отказа на САЩ да определи хусите като "терористи".

Саудитска Арабия и Емирствата се сражават понастоящем в Йемен с бунтовниците хуси, които разполагат с подкрепата на Иран, и укрепиха отношенията си с Русия и Китай. ОАЕ освен това нормализираха отношенията си с Израел.

Според нея страните от Залива "осъзнават, че трябва да да се подготвят за един различен Близък изток и че балансът на силите се променя цялостно" на световно ниво.

Съюзът между САЩ и Саудитска Арабия, който датира от 1945 г., и съседните монархии се основава на сделката "петрол срещу защита".

"Въпреки че САЩ продължават да са стратегически партньор от първостепенна важност", тези страни искат "да диверсифицират дипломатическите си опции", изтъква експертът.

Руската инвазия в Украйна хвърли светлина върху немислими в миналото разногласия между Вашингтон и основните му съюзници в Персийския залив, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, два петролни гиганта, които действат все по-независимо на международната сцена, коментира АФП, цитирана от БТА.

Американският президент и саудитският принц престолонаследник Мохамед бин Салман, който е фактическият владетел на Саудитска Арабия, не са разговаряли от встъпването в длъжност на Байдън, който се зарече да третира саудитското кралство като "парий" след убийството на Хашоги, за което ЦРУ заяви, че е отговорен Мохамед бин Салман.

Двете страни, които членуват в Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и които подкрепят Вашингтон от десетилетия, се въздържаха от това да подкрепят правителството на президента Джо Байдън в санкциите му срещу Москва, както в енергиен, така и в дипломатически план.

Саудитска Арабия подчерта, че има ангажимент към петролното обединение ОПЕК+, което е контролирано от Москва и Рияд. Емирствата заявиха днес, че ще изпълняват задълженията си, поети в тази рамка, ден след изявленията на посланика им във Вашингтон в подкрепа на увеличаването на производството.

Според анализаторите тази нова позиция на страните от Залива, до която се стига след голям брой различия през последните години, сред които и тези, провокирани от убийството на журналиста Джамал Хашоги от саудитски агенти в Истанбул през 2018 г., е израз на обрата в отношенията с Вашингтон, който от дълго време играе ролята на техен "защитник", най-вече от Иран.

Тази ситуация започна да се развива през 2011 г., когато Арабската пролет извади от строя традиционните арабски сили като Египет и Сирия и позволи на страните от Залива, смятани за стабилни и благоденстващи, да играят по-важна роля на регионалната сцена.