"Няма съмнение, че руската инвазия в Украйна е в резултат на натрупване на поредица от руски военни намеси - в Грузия през 2008 г., Крим през 2014 г. и Сирия през 2015 г.", заяви Ибрахим Хамиди, сирийски журналист и старши редактор по сирийските въпроси в базирания в Лондон вестник "Аш Шарк ал Аусат". Според него Путин "смята, че Америка е в упадък, ролята на Китай става по-важна, а Европа е разделена и заета с вътрешните си проблеми, и затова реши да се намеси".
През 2014 г. Русия и още няколко близки до нея бивши съветски републики основаха Евразийски икономически съюз с цел задълбочаване на интеграцията. Амбициите на Путин обаче не спряха дотук.
Путин "захапа по-голям залък, отколкото може да преглътне", каза британският премиер Борис Джонсън, цитиран от "Сънди таймс".
Сега, когато изглежда, че за разлика от 2008, 2014 и 2015 г. ситуацията в Украйна се развива може би не по плановете на Путин, големият въпрос е дали това ще сложи край на неговите геополитически амбиции. И нещо повече: дали самата му власт е заплашена.
Според наблюдатели безцеремонната военна намеса на Русия в Сирия и безнаказаността, с която бе посрещната тя, са окуражили Владимир Путин, отбелязва Асошиейтед прес.
Владимир Путин се опитва да разпространи руското влияние по света по подобие на съветската суперсила. Този път обаче става въпрос за пари, а не за идеология, пише в. "Сънди таймс" в статия, озаглавена "Обратно към новия СССР - Путиновата империя на печалбата".
В последния ден от същата тази година Елцин, възприеман от мнозина руснаци като слаб лидер, предаде президентския пост на Владимир Путин. Почти никому неизвестният тогава Путин бързо стана популярен, като стабилизира Русия и повиши жизнения стандарт на нейното население. След това той предприеме мерки за възстановяване на мощта на руските въоръжени сили и за връщане на страната на, според него, мястото, полагащо й се на международната сцена.
В резултат "Русия разви (несъразмерно голяма) способност да упражнява значително влияние в чужбина", твърди Катрин Стоунър, изследователка от Станфордския университет в Калифорния. В своя наскоро излязла книга, озаглавена "Възкръсналата Русия: нейната мощ и цел при един нов световен ред", тя описва как страната с икономика, по-малка от тази на Италия, е съумяла да придобие влияние по целия свят. Сегашната руска стратегия напомня на съветската, но с една ключова разлика: "Не става въпрос за идеология, а просто за пари и взаимна изгода", отбелязва Стоунър.
Другата държава с население от над 1 милиард души - Индия, също не критикува инвазията, правейки сложна дипломатическа акробатика в търсене на баланс между Москва и Запада. За това има няколко причини, на първо място издържалите проверката на времето връзки, които най-многолюдната демокрация в света има с Русия в областта на отбраната и дипломацията, отбелязва Би Би Си.
Ключовият въпрос обаче е дали руският президент не си е осигурил подкрепата на Китай, който с бързи темпове се превръща в световна суперсила и все по-открито оспорва глобалната доминация на Съединените щати. Подобно на конфликта в Грузия, и войната в Украйна съвпадна с олимпийски игри в Пекин, този път зимни. Но за разлика от 2008 г. руският президент многозначително присъства на откриването на олимпиадата заедно с китайския си колега Си Цзинпин и изчака нейния край, за да не я остави на заден план, преди да нападне. В Пекин Путин и Си обявиха "отношения от нов тип" между Русия и Китай. Китайската народна република (КНР) многозначително каза, че в Украйна има "ситуация", но не и руска инвазия. Комунистическата КНР, която смята демократичния, самоуправляващ се остров Тайван за своя отцепническа провинция, несъмнено следи внимателно войната и международната реакция.
На фона на надигналия се международен гняв срещу Русия, предстои да видим дали Путин си е направил правилно геополитическата сметка и дали ще успее да устои на силния натиск от страна на Запада. Може би от ключово значение за него ще е доколко надеждни са чуждестранните партньори, на които вероятно разчита в дипломатически и най-вече в икономически план.
През 20-и век Съветският съюз се бе впуснал в глобална надпревара срещу Запада. По всички кътчета на планетата той подкрепяше управляващите в определени страни и бунтовници в други с пари, оръжия и военни съветници. Борбата бе на идеологическа основа - СССР се опитваше да наложи в глобален план своя комунистически режим и централно планирана икономика срещу капитализма и демократичната политическа система на Запада.
През 2005 г. руският президент, който като агент на КГБ е служил в комунистическа Източна Германия, обяви разпадането на Съветския съюз за най-голямата геополитическа катастрофа на 20-и век, в резултат на която десетки милиони етнически руснаци са останали извън пределите на родината. Той обаче отхвърли възстановяването на съветската система, а вместо се обяви завъзраждане и утвърждаване на руската нация, която да поеме по път, различен от западния.
През ноември 2013 г. тогавашният проруски президент на Украйна Виктор Янукович в последния момент се отметна и отказа да подпише споразумението за асоцииране на най-многолюдната бивша съветска република след Русия с Европейския съюз. Последваха прозападни протести, които го принудиха да избяга от Украйна в Русия през февруари 2014 г. Броени дни по-късно Русия анексира Крим, а през пролетта на същата година в Източна Украйна избухна конфликт между проруски сепаратисти и правителствените сили. Пътят на новото прозападно ръководство в Киев към ЕС и евентуално към НАТО бе блокиран, предаде БТА.
През последните месеци Путин повиши залозите неимоверно. През декември Русия поиска от САЩ и НАТО гаранции за своята сигурност, част от които - предварително обречени. Западът очаквано отхвърли руските условия вратата пред Украйна за членство в НАТО да бъде окончателно затворена и алиансът да изтегли своите войски от източноевропейските си държави членки. В началото на януари Путин се намеси решително за овладяване на най-големите безредици в Казахстан, откакто този ключов руски съюзник в Централна Азия придоби независимост след разпадането на Съветския съюз преди три десетилетия. На 21 февруари руският президент обяви, че страната му признава провъзгласените от сепаратистите в Украйна Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР) за независими държави. Три дни по-късно, под официален предлог да бъде защитено населението на ДНР и ЛНР от геноцид, той обяви началото на руска "специална операция" за "демилитаризация" и "денацификация" на Украйна, на практика започвайки война между двете съседни страни - промяна в неговата тактика, която досега се свеждаше до ограничени, целенасочени интервенции.
През септември 2015 г. Русия изпрати свои войски в Сирия, за да обърне хода на гражданската война в близкоизточната страна в полза на президента Башар ал Асад. Това бе първата руска военна намеса извън бившия Съветски съюз след разпадането му, отбелязва Асошиейтед прес. Владимир Путин използва интервенцията, за да демонстрира и изпробва руската военна мощ и оръжия, да възстанови присъствието на страната в Близкия изток и да предяви нейните претенции за водещо място и на световната сцена.
Саакашвили бързо стана в трън в очите на Путин, започнал все по-открито да предявява претенциите на Русия за доминация в постсъветското пространство. Пред евроатлантическите стремежи на амбициозния грузински президент обаче стоеше сериозно препятствие - тлеещите конфликти с двете сепаратистки области Южна Осетия и Абхазия. На необвързващ референдум през януари 2008 г. 77 процента от гласувалите грузинци подкрепиха членството в НАТО. Но за да се присъедини една страна към НАТО, тя не трябва да има нерешени териториални проблеми. През август 2008 г. - в деня, когато вниманието на света бе насочено към откриването на летните олимпийски игри в Пекин - тлеещият конфликт между Грузия и Южна Осетия ескалира. Русия се намеси на страната на сепаратистите и за няколко дни нанесе съкрушително поражение на грузинската армия. След това тя призна Южна Осетия и Абхазия за независими държави и разположи там свои войски: в резултат перспективата на Грузия за членство в НАТО безнадеждно избледня, поне в близко бъдеще.
Съветският съюз се разпадна през 1991 г., а последвалото десетилетие бе белязано в Русия от трусове, престъпност, бедност и попадане на националното богатство в ръцете на олигарси. В международен план Съединените щати, спечелили Студената война, налагаха своя дневен ред и нямаха конкуренция като световната суперсила. Еманация на американската доминация бяха въздушните удари на НАТО в тогавашна Югославия през 1999 г. заради конфликта в Косово. Русия на президента Борис Елцин до голяма степен безпомощно наблюдаваше как западният алианс бомбардира нейния традиционен съюзник.
Френската телевизия "Франс 24" пише в анализ, публикуван на сайта си, че Путинова Русия използва стратегията на т. нар. замразени конфликти, за да запази влиянието си в постсъветското пространство и едновременно с това да блокира всякакво ново разширяване на НАТО в този регион, който Москва смята за своя изконна сфера на влияние. За да постигне тези цели, Кремъл от дълго време инструментализира такива тлеещи огнища на напрежение, за които често сам е допринесъл - в Грузия и Украйна, но и в Молдова - друга бивша съветска република между Русия и Запада. Молдова също има замразен конфликт на своя територия - с изкуствено присъединеното към нея Приднестровие - регион с рускоезично население, където по подобен сценарий има разположени руски военни. Според стратезите на Кремъл цената на западното недоволство от тези конфликти може да бъде платена, отбелязва "Франс 24". "На теория западните сили решават кой ще се присъедини към НАТО, но на практика те не могат да игнорират Русия", обобщава Николо Фазола, експерт по руска военна стратегия в Бирмингамския университет.
Путин направи това знаково изказване след редица кървави нападения на чеченски екстремисти в Русия и прозападната Оранжева революция в Украйна през 2004 г. През същата тази година за президент на друга бивша съветска република - Грузия, бе избран твърдо прозападният президент Михаил Саакашвили, поставил си за цел да присъедини страната към НАТО и Европейския съюз.
Путин пуска в употреба комбинация от тролове, бомби, злато и скъпоценни камъни, за да разпростре пипалата на Русия по целия свят, пише "Сънди таймс". Британското издание отбелязва, че докато Западът гледа другаде, руският президент е използвал оръжейни доставки, наемници, заеми при облекчени условия и енергийна експертиза, за да си спечели приятели и съюзници в редица региони - от Близкия изток през Африка до Латинска Америка. В съчетание с обиграна дезинформационна кампания, посредством "ферми за тролове" и руски държавни медии като телевизия Ар Ти.
Руската военна операция обаче среща, според американски и британски разузнателни източници, неочаквано силен отпор от страна на украинската армия. Освен това, често обвиняван в слабост пред Путин, Западът реагира бързо и единно със сурови санкции, поставяйки Русия в дълбока изолация.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)