В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - на голямата Задушница преди Великия пост, който през тази година започва на 7 март. Самото име Задушница показва, че това е ден за възпоменаване на душите на починалите.
За помена се приготвя "коливо" - варено, подсладено жито. Българската традиция включва също хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки.
На Месни заговезни, в неделя, с Евангелско четене се припомня картината на Страшния съд. През тази година Великият пост започва от 7 март, понеделник, след Сиропустната неделя (Сирни заговезни), като продължава до 23 април, събота.
Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните. В тези дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)