55
&format=webp)
© Pixabay
Защо на третия тест обаче не се вижда тестова линия при UV облъчване?
Как работят антигенните тестове
Последвайте канала на
Радина Лазарова
55
Защо на третия тест обаче не се вижда тестова линия при UV облъчване?
Как работят антигенните тестове
Последвайте канала на
Антителата, натоварени върху нитроцелулозната хартия в местата на тестовата линия и контролата са протеини. Като всеки протеин те са изградени от аминокиселини. Някои от тези аминокиселини, като например аминокиселината триптофан, имат такава химична структура, че при облъчване със светлина, те я поглъщат, като обаче започват също да излъчват светлина и флуоресцират. По принцип флуоресценцията на аминокиселината не е много силна и се улавя с високочувствителни апарати наречени UV-VIS спектрофотометри, където облъчването на пробата става със силен източник, а излъчената светлина се улавя с чувствителни детектори. Когато обаче има кристали от протеини, тази флуоресценция може да стане видима.
Видеоклип, споделен хиляди пъти във Фейсбук и гледан над 48 000 пъти, е масово разпространяван от потребителите на социалната мрежа през последните дни. Клипът е с времетраене само 4 секунди. В него са показани три антигенни теста за Covid-19. Светейки с фенерче с ултравиолетова светлина, линиите, които показват положителен, отрицателен резултат или невалиден тест - светят.
Едното обяснение е, че на клипа се вижда именно този феномен. Виждат се линии на мястото, където са натоварени антителата, специфични за вируса в областта на пробата или контролни в областта на контролата. В тези места антителата са натоварени в много голямо количество и висока плътност и са под формата на кристали до момента, когато накапаната от нас проба не достигне до тях. От клипа се вижда, че кадрите са направени на тестове в сухо състояние преди тестът да е направен. Фактически клипът доказва, че в мястото, където е пробата или контролата имаме високо съдържание на протеин - антитела, добавя експертът от Департамента по имунология на Института по микробиология към БАН.
В проверка на същия клип на перуанската Larepublica става ясно, че лаборантът от Галийската здравна служба (SERGAS) на болницата Лукус Аугусти в Испания – Лейла Аскарис, също отрича съдържанието му. Аскарис обяснява, че антителата в С и Т зоните са протеини, a „всички протеини имат способността да абсорбират ултравиолетова светлина“. Това свойство го имат няколко биологични съединения. Това е в основата на UV лампи за откриване на следи от кръв или биологични течности на местопрестъпленията, добавя Аскарис за медията.
Видеото прави внушение, че тестовете се получават в лабораториите предварително маркирани. На клипа е изобразена и ръка на човек, която изтърква лотариен билет, а потребители коментират, че е въпрос на лотария какъв резултат ще ти се падне.
Защо обаче линиите при облъчване с UV светлина са с различна плътност при контролата и при пробата в първия тест?
Може да се използват и флуоресцентни наночастици, които ако се задържат на тест линията, директно ще флуоресцират, но само ако пробата е поставена, което във видеото не е показано, добавя доц. Петя Димитрова.
На тестовете се виждат контролната линия на теста и лентата за положителен резултат - С и Т. В първия тест светва само лентата с буква Т, която показва дали случаят е положителен.
При антигенните тестове се използва имунометод наречен lateral flow immunoassay (LFIA). Имунометод означава, че този метод се базира на реакция между протеин и антитела срещу този протеин, обяснява доц. Петя Димитрова.
При втория тест светят и С и Т, а на третия само С, което показва дали с теста е работено правилно.
Въпреки че реакцията вирус-антитяло се е осъществила, както вирусът, така и антителата са много малки по размер и затова е нужна система за визуализиране. Съществуват различни варианти за визуализация, които всъщност определят чувствителността на теста, както и процента на фалшивите позитивни резултати. Най-евтиният и често разпространен вариант е този, при който се използват различни видове наночастици – колоидно-златни или латексови, може да има и флуоресциращи. Тези частици чрез химична реакция се натоварват с антитела, специфични за единия край на вирусния протеин. Те се натоварват в теста, в място близо до пробата, наречено конюгиращ регион.
Другото обяснение е, че UV светлината уврежда антителата в областта на тест пробата и контролата, като предизвиква окисление на аминокиселината триптофан. Възможно е също при изработването на теста да има наличие на трихлороцентна киселина или други подобни на нея вещества, които да модифицират триптофан и той активно да емитира светлина при облъчване с UV (Chopra, A., Willmore, W.G. & Biggar, K.K. Protein quantification and visualization via ultraviolet-dependent labeling with 2,2,2-trichloroethanol. Sci Rep 9, 13923 (2019). https://doi.org/10.1038/s41598-019-50385-9).
Една причина може да е, че в тези области са натоварени различни по специфичност антилела и с различен произход. Количеството на антителата в тест линията и контролата също може да бъде различно, макар и оптимизирано в метода и съответно плътността на светещата линия да е различна. Друга причина може да е, че в някои тестове антителата може да се модифицират с малки молекули. Това се прави, за да се оптимизира системата за визуализация. Някой от тези малки частици могат също да излъчват светлина при UV облъчване, в допълнение с кристализиралите антитела.
Екипът за проверка на факти се свърза с доц. Петя Димитрова от Департамента по имунология на Института по микробиология към БАН. В писмен отговор до нас тя описа метода, по който работят антигенните тестове и причините, поради които изглежда, че те са предварително маркирани.
Златните наночастиците вече са големи по размер, спрямо вирусния протеин и антителата, и се визуализират, понеже поглъщат светлина с определена дължина на вълната. Размерът на златните наночастици е важен. Големите златни наночастици изглеждат виолетови до тъмно сини в разтвор. Ето защо линията се визуализира в тъмно синьо, когато пробата е позитивна. При използването им обаче често се наблюдават фалшиво позитивни резултати, понеже наночастиците са много близо и започват да си влияят. Затова когато тестът е с виолетов цвят, а не син, това предполага че се ползват по-малки частици и тестът е по-точен.
По думите й натоварването с различни протеини, в различни региони на микроплаката – т.е производства на предватeлно позитивни и негативни тестове, означава производството с поне 2 вместо с 1 технологични линии, което би вдигнало цената на антигенните тестовете значително и те биха отпаднали от употреба поради високата цена и голямата конкуренция от около 450 различни теста, одобрени от WHO, с по-ниска цена. В Европа в лабораториите се внасят само тестове одобрени и сертифицирани от ЕМА, в противен случай лабораториите нямат право да издават сертификати, което би било удар върху репутацията им, заключва доц. Петя Димитрова.
Съществуват и тестове, при които не се използват антитела, а т.нар. олигонуклеотиди. Нуклеотидите са основният градивен елемент на нуклеиновите киселини, както аминокиселините са градивен елемент на белтъците. Тяхната последователност кодира информация, затова ако има части от вериги на нуклеинова киселина в разтвор (олигонуклеотид), отделните вериги ще се сдвоят комплементарно. Това е все едно се събира семейна двойка, понеже има пълна обратна противоположност между характерите. Така в мястото на конюгация – близо до пробата, има белязан олигонуклеотид, с обратна последователност на част от вирусна нуклеинова киселини. Ако пробата е позитивна и има генетичен материал от вируса, олигонуклиотидите образуват белязана комплементарна двойка. Тази двойка достига до място, където е натоварена молекула, разпознаваща белязването в мястото на тест линията. Тази молекула не флуоресцира и затова на тест линията няма позитивна линия при облъчване с UV светлина. Контролата обаче съдържа антитяло и тя флоуресцира, описва доц. Петя Димитрова.
Ако има вирус тези антитела-наночастици го разпознават, свързват се с него и понеже са в разтвор, започват да "текат" по капилярен път до местата, където са натоварени антитела в тестовата лента. Понеже антителата от тестовата лента, разпознават другия край на вирусния протеин, ако пробата е позитивна, се получава "сандвич" в мястото на тестовата линия, обяснява доц. Димитрова.
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)