А-а… така не е православно…!

„В обръщението към вярващите митрополит Николай определя изгарянето на хора като поругаване на Бога“.

„В същото време гробищните паркове във втория по големина град у нас се изчерпват с бързи темпове.

„Пловдивска митрополия организира в храмовете на Пловдив подписка срещу експлоатацията на крематориуми и изгарянето на човеци на територията на град Пловдив“;

Само за първите пет седмици на тази година се отчита тревожен ръст на смъртността от 17 процента спрямо миналата година“.

А, да – сетих се: Йосиф и Мария. Близкоизточни бежанци в затруднение, търсещи подслон.

Както се казва: да ви имам проблемите.

Кои още бяха бежанци, търсещи убежище…?

А когато Иисус казал: „И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният“ (Матей,23:9), те разбрали: „Трябва да накараме хората да ни викат отче и да ни целуват ръка…“

Ако някой си мисли: „двулично“, да спре веднага, че може да се окаже, че не е богоугодно така…

Афганистан;

Да се върнем и към това, че само за първите пет седмици на тази година се отчита тревожен ръст на смъртността от 17 процента спрямо миналата година.

Да се върнем към това, че има хора, които нямат какво да ядат.

Да се върнем към това, че по улиците на градовете ни спят бездомници, изгубили домовете си заради имотната мафия, алчни роднини или умствено заболяване.

Елементарни неща не могат да научат „отците“ от собствената си религия.

Ето ви кратък списък с места по света, в които тези неща са се слели заради нечии интереси:

Интересни работи.

Иран;

Намерили си „кауза“, ти да видиш.

Нещо ми подсказва, че църквата няма предложение за решение на ТОЗИ проблем, но пък имат предложение за влошаването му.

Предишното им „включване“ в публичното пространство беше, когато искаха държавна помощ за сметките за ток в Рилския манастир, дето половин Рила е негова и събира наем, бе да плаща данъци, а тия в синода не си знаят парите.

Русия;

Сега „под прицел“ са кремациите.

Хм…

изостаналите „червени“ щати в САЩ, в които учат децата, че еволюцията не съществува, където здравеопазването им е трагично и където населението е най-бедно;

при българските интернет и кръчмарски патриоти.

„Митрополит Николай излезе с остро обръщение срещу намерението за разширяване на капацитета на крематориума в Пловдив и изграждането на нов. По този повод днес във всички православни храмове от Пловдивска епархия беше прочетено обръщението на митрополита срещу кремацията“.

Ама как можеш да говориш така! Ние благодарение на църквата сме се запазили през Турско! Така е, вярно е. Вярно е в минало време. Онази църква и тази днес какво общо имат? Онази църква не е била по-ниска от тревата, не е била конформистка, не е била тиха. Та, затова е свършила добрата работа. Сегашните „отчета“ най-много да ти се скарат, ако се прекръстиш неправилно или ако жена ти е с къса пола. Или, ако – не дай Боже – пловдивчани си разширят крематориума.

В обръщение към вярващите пък Иисус е определил търсенето на усладата от материалното като поругаване на Бога. Знаете ли какво още е казал: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат. Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти“ (Матей, 6:19-21).

Защо църквата ни не порицава насилието? Защо не изразява становище по случите на безумно насилие сред обществото? Нали обществото е религиозно, може да се вслуша. Или ние сме над тия неща? Защо няма становище срещу езика на омразата у българските политици? Защо няма поне едно адекватно становище по нещо, което наистина е важно?

Имам странното усещане, че включванията на църквата по разни теми са по-скоро от скука, отколкото нещо друго. Или да ни подсетят, че ги има. Едно време в Драгалевския манастир имаше една баба, дето потропваше на равни интервали с дървен бастун по камъните и хората се шегуваха, че дава индикации, че е още жива, да не се тревожим.

Била е по-„модерната“ и по-полезната за обществото. Вече не е. Защо папата да може да отправя социални послания, да окуражава, да инициира помощ за бежанци, за бедни, за низвергнати, за маргинали, а нашите „отци“ са по-тихи от тишината? Освен ако, разбира се, не им потрябват пари за сметките, или не се случи нещо чудовищно, като Пловдив да поиска да си разшири крематориума?

Как от църквата са разбрали това, като: „возете се в скъпи коли, колекционирайте големи златни кръстове и корони, не слагайте нищо по-евтино от Ролекс, давайте имотите под наем, не плащайте данъци“… е отвъд възможностите ни да проумеем.

Оглушително е мълчанието на църквата по тези теми. Липсата на подадена ръка… Да, знам, че има храмове, които дават храна от време на време на бедните, но това са трошички и те са прекосили, дадени от добрите хора, които работят в храмовете. Никой митрополит или друг „отец“ не се е отказал и от един от златните си кръстове, не е спестил и един литър бензин от лимузината си, нито е отделил и един от собствените си залци за това. Добри хора – служители по храмовете и най-обикновени попове са сред малцината, които подават ръка на нуждаещите се. Църквата, като цяло, българската църква… сякаш е глуха и сляпа за проблемите, глада, бездомните, за бедните, за нищетата, за сираците.

Светът е посред пандемия. Още в началото църквите в България пренебрегваха мерките за сигурност. В Гърция дори (много по-религиозни, истински религиозни, а не „по Великден религиозни“) се съобразиха с мерките, тук – не. Та, светът е в пандемия, църквата е тиха; светът е пред Трета световна война, църквата е тиха; граждански войни раздират цивилизацията, църквата е тиха. Пловдив решава да си разшири крематориума, църквата изведнъж се събужда и проговаря, вдига се, становища се пишат, обръщения към вярващите се правят.

Църквата с помощта на държавната власт последните десетилетия превърна религията във фенщина, приравниха я на това да си фен на някой футболен отбор. Подкрепяш нещо и си част от нещо заради идеята „ние срещу тях“, нищо повече, без разбиране на основни принципи, без стълбовете на вярата, без грам състрадание. Християнство без състрадание е като празна чаша; има формата, но вътре – нищо. И на базата на това съвременният българин и българка си мислят, че могат да натаманяват „ценностите“ както им дойде и да им лепят етикет „християнски“, за да има какво да защитават и с какво да се оправдават.

политиците се надпреварват да се снимат по църкви и да се правят на велики като дават пари за строеж или реставрация. И все се заиграват с препратки към „устоите“ и „как сме се спасили по Турско“, как това е „българщината“ и лека-полека се смесва с „патриотичното“. Усетихте ли как покрай „църквата“ „религията“ и „патриотизмът“ се сляха в главите на масата?