Оцелелите след огнения ад на ферибота с предположение откъде е тръгнал пожарът

„Аз съм един от последните, които се качи на спасителните лодки. Екипажът взе тона решение, благодарение на тях нямаше голяма паника, но имаше голи и боси хора, жени, които плачеха“, добави той.

Възможно е много от хората, които липсват да са били в такава ситуация, смятат двамата оцелели.

Мартин остава изолиран между 3-тия и 4-тия етаж и не може да се кача на палубата, където са всички евакуирани, но за щастие огънят гори над него.

По думите му започва да пада огън от 4-тия етаж върху камионите на 3-тия етаж и те започват да се палят. Той започва да търси вариант как да скочи в морето.

По думите му шофьорите предпочитат да останат по камионите си, а не да спят в каютите, заради мизерията на ферибота – като пример той отбеляза, че често чаршафите в не се сменят.

Според него проблем има и когато е много пълен фериботът – камионите са много близо един до друг, за да излезе човек от камиона, трябва другият камион до него да мръдне, обясни той.

„Аз половин час от 3-тия етаж гледах как гори целия 4-ти етаж и на 3-ти нямаше никакъв огън. Огънят започна да пада отгоре върху камионите. Виждах как горят кабините и ресторанта, след като лодките тръгнаха видях как се запали самата палуба с камионите“, разказа Мартин Тонев.

Пожарът на ферибота в Йонийско море е тръгнал между 3 и 4 етаж, вероятно от кухнята или от кабина, а не от автомобилите или камионите. Това разказаха двама от оцелелите в огнения ад българи – Мартин Тонев и Димо Вълчев в ефира на бТВ. Според тях условията на кораба и хигиената са под всякаква критика.

Мартин разказва още, че решил да се спусне във водата с пояс, който намерил. „На него имаше въже и аз го завързах за оградата, видях лодки, които бяха тръгнали да се отдалечават и виках, но не ме чуваха. Видях, че обикалят други две лодки – благодаря на момчетата от италианската гвардия, които ме видяха. Подадох сигнал с фенерчето на телефона и единственият вариант беше да се спусна, обаче спускайки се въжетата се заплетоха и увиснах в спасителния пояс. Сетих се, че имам джобно ножче в чантичката, срязах въжето и скочих и италианците дойдоха и ме измъкнаха. Благодарение на това, че нямаше вятър и морето беше спокойно сме живи и здрави всички“, смята Мартин.