Радев: Почитта ни към Васил Левски изисква смирение

В деня, когато се навършват 149 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски, президентът Румен Радев публикува слово във Фейсбук профила си, за да изрази почитта си към Апостола и неговата саможертва в името на Освобождението на България.

От 11.00 часа държавният глава и вицепрезидентът Илияна Йотова ще отдадат почит пред паметника на Васил Левски в столицата.

Ето какво написа във Фейсбук президентът:

"Делят ни 149 години от саможертвата на Апостола на свободата. На човека, който отдаде живота си, за да спечели цял народ.

Далеч преди нашето Освобождение, непокорни по дух и воля българи пробудиха съзнанието за собствената ни държавност. Движението за новобългарска просвета и борбата за църковна независимост преляха своя устрем в общонародния стремеж за отхвърляне на османското иго и възкресяване на България.

Идеолог и организатор на Вътрешната революционна организация, Левски готвеше народа не само за въоръжена борба, но и за неговото нравствено израстване. Защото свободата може да бъде достояние само на просветен и духовно извисен народ, осъзнал силата и достойнствата си. За да живеят всички в свободна България „под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр. за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът“.

Левски не допусна нито безспорния си авторитет в национално-освободителното движение, нито нечии претенции, да се налагат и да си присвояват народното дело. Убеден демократ, Апостолът на свободата следваше, както и всички останали, вишегласието. И ако никога не се е съмнявал, че пътят към свободата няма да е къс и ще изисква и воля, и жертви, той винаги залагаше на първо място себе си.

Заветите на Левски и днес будят умовете и стряскат съвестта на българите. И всяко поколение година след година мери себе си и стореното с моралния ръст на Апостола.

Затова нашата почит към Васил Левски изисква не само смирение пред гибелта му, но и дързост да го следваме в делата му. Историята няма да прости, ако не се върнем на пътя към чистата и святата република, която ни завеща. Ако като общество не повярваме, че „всичко се състои в нашите задружни сили и против тях не може противостоя и най-силната стихия.“ Ако не упорстваме в народното дело и не следваме докрай народната воля.

Събрал в себе си сила и непреклонност, всеотдайност и мъдрост, жертвоготовност и безпрецедентна нравствена чистота, Левски остава нашият морален съдник и непреходен символ на вярата в собствените ни възможности, на българското достойнство и независимост.