Чакам списъка на Бареков по разследвания на Не!Новините

„Искам да знам, че то поставя истинските проблеми на дневен ред“.

… не мога да не отбележа и другото му „чудесно“ включване в днешната ни приказка от хиляда и една-две нощи:

...

„Аз искам да счупя това управление. Искам управление, което да не се отчита пред чужди посолства“.

Част от финала на „сигнала“:

„Разследвания“ на Агенция ПИК, сайта Афера и „Будните Българи“. Силен ход.

Аз лично тръпна в очакване да видя следващия му сигнал до прокуратурата, базирани на сигнали и разследвания на Не!Новините.

Ако сте забравили някое, да ви подсетя:

Вие може да помните Бареков като свиреп журналист, задаващ неудобни въпроси на властта… шегувам се, никой не го помни така;

И прокуратура, и КПКОНПИ, и политически лидери, и журналисти – за чудо и приказ в нашата приказна страна от хиляда и една-две нощи.

Какво не ви е ясно? Руското посолство просто не е „чуждо“, това е.

Мà тва е денят на съветската армия, бе другари! Как не се сетих!

Може да го помните и около това, че името му и това на съпругата му изскочиха от „Досиетата Пандора“ за укриване на офшорна фирма на Британските вирджински острови;

А не тинтири-минтири, международното положение.

Аз какво разбирам от това? Разбирам истинските ПРОБЛЕМИ бе, другари: кемтрейлса, цената на фолиото за шапки, плоските глобуси, ваксините за сатанински ритуали, петджито, Бил Гейтс, Сорос, цената на краставиците.

Действие по сигнал води до разкритието, че Белев е бил (дръжте се здраво!) председател на Управителния съвет на Сдружение „Асоциация на парковете в България“.

Докато се разсейваме с това, че Джамбазки е направил Зип Файл в Европейския парламент, ще пропуснеме чудото на руската либофф.

Ето, например К.К. a.k.a. Копейкин ще вдига нова революция против зеленото, този така мразен у нас цвят – сертификати, еколози, долари… опа, не, без последното.

И така…

Най-мразим глупости, като подробности или истината, да ни развалят хубавата история.

По едно време, за кратко, бяха спрели да се случват и аз много се притесних, даже малко се възмутих, но сега си тръгнаха пак по редовната програма чудесата, та се успокоих.

Понеже споменах другаря Костадинов и това, че ще отбележи деня на съветската армия с революция срещу българската власт, парламент и каквото там е останало от демокрация и здрав разум…

Ужас!

Хората по цял живот чакат чудо да им се случи, а на нас в България – по няколко на ден…

Чакайте, има и още:

„Към така посочените имена прилагаме следните сигнали, публикации и журналистически разследвания:
Кирил Петков и Асен Василев – Приложение №1 – Разследване на Агенция ПИК
Иво Прокопиев – Приложение №2 – Публикация на разследващия сайт АФЕРА
Иван Костов и Мина Костова – Приложение №3 – Разследване на Антикорупционен фронт
Николай Събев – Приложение №4 – Разследване на Сдружение „Будните Българи”

Е, верно е сà, че той всъщност вече не е, даже е спазил срока до 4 март; верно е и че сдружението пък и не е получило и една стотинка от бюджета на МОСВ или негови структури, включително Оперативната програма „Околна среда”, ама това са подробности, които няма да ни развалят кефа да прочетем, че с все „човек на Божков“ са подбарали и Зеления Октопод Тома Белев. Найс, а!

Като с треньорите по футболните ни отбори (извинявам се на истинските футболни отбори по света, просто няма друга дума, с която да ги наричам тия наште…): дойде да тренира клуб от професионални дървета, дръжки на брадви, двама сакати, трима слепи и на втората седмица се почват въпросите: àре бе, що не сме шампиони вече! А-а-а… ще сменяме треньора за 976 път!

Но аз го помня като човека, заради когото падаше по половин-една страница във вестника, в който работех едно време, за да се сложи лъснат, сладък материал, посветен на това колко готин пич е Бареков, БАШ когато Бареков беше влязъл в политиката и му трябваха гласове за изборите.

А, сетих се! - «День защи́тника Оте́чества» — праздник, отмечаемый ежегодно 23 февраля в Белоруссии, Киргизии, России и Таджикистане.
С 1922 года в СССР эта дата ежегодно традиционно отмечалась как «День Красной армии», с 1946 года — «День Советской армии».

Вестникът със славно минало, неясни гръцко-офшорни собственици и връзки с #КОЙ ли бизнесмен, не помня защо беше решил, че баш Бареков е такъв пич, че да го рекламира до откат. Само си спомням, че като дойдеше Барековден, си почивахме, щото половин-една страница падаше от раз и не се налагаше да работим тоя ден. И Бареков стана политик. Но не е забравил будната си гражданска съвест, ето. Дава сигнали на прокуратурата срещу премиера по сигнали на ПИК и Афера.

Като казах, че не обичам глупости, като подробности или истината, да ни развалят хубавата история, се сетих за следващото чудо, а именно, че Николай Бареков е решил пак да хване вълната на фешъна и да си направи и той списък с имена, които да бъдат разследвани. Дал го е на прокуратурата.

Междувременно коалиционният партньор („партньор“ е просто дума, те са си само приятели, честно; платонично е всичко) БСП отправи смразяващо подсещане към премиера Кирил Петков, че в българската политика не е добра идея наистина да правиш нещата, които казваш, че ще направиш. Особено, ако са срещу интересите на руските олигарси. Например – да цакаш АЕЦ „Белене“, a.k.a. Гьола.

Може да не е изгоден, може да не е и много безопасен, може „Козлодуй“ да е по-добър, изгоден и безопасен, ама „Белене“ е обещан на таваришите и таваришите чакат. А като почакат, пà им писне, може да си поискат парите обратно. Не „инвестициите“, а „подаръците“ може да си поискат обратно и тогава ще си ере гайката положението.

Отвратително е разни еколози и всякакви хора да се пречкат в краката на бизнесмените и инвеститорите и да плямпат глупости, като например, че искат да остане природа в България. То, природата е хубаво нещо, ама нѝ се яде, нѝ се пие, друго си е бетон, чалга, трийсе лева чадърчето, по планините да асфалтират малко и после, като нагушиш парите, да идеш на природа, ама на Малдивите.

Разбирам, че мнозина се опитват да се правят на саркастични комедианти и да остроумничат на гърба на „списъка на Кирил Петков“ с 19-е имена, но да гледаш тия гении да се правят на комици е точно толкова приятна гледка, колкото да гледаш 86-годишна стриптийзьорка.