"Алфа рисърч": Поляризация в мнението на българите за НАТО, твърда позиция за РС Македония

ПОЛИТИЧЕСКОТО ЛИДЕРСТВО КАТО ФАКТОР ЗА ВЪНШНО-ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НАГЛАСИ И МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕС И НАТО

В резултат, настоящото проучване логично показва силно разделение в обществото – 40% положително отношение към НАТО, срещу 34% отрицателно. Тази поляризация е продукт на диаметрално противоположни позиции, споделяни от отделните партийни привърженици. Симпатизантите на ДБ (63%) и на ГЕРБ (62%) формират групата на хората с доминиращи позитивни нагласи към НАТО. Привържениците на ПП и ИТН гравитират около стойности малко под средното за страната (37%-39% положителни оценки), а при тези на БСП по традиция преобладават негативните мнения (38% :26%). Най-радикално враждебно са настроени симпатизантите на Възраждане, 65% от които са срещу Евроатлантическия съюз.

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Подобна е ситуацията и по другата особено чувствителна за българското общество тема – европейското членство на Република Северна Македония. 31% са привържениците на обявения нов, по-гъвкав подход в преговорите с нашата съседка, но 49% са за придържане към досегашната по-твърда позиция. По този въпрос тънките червени линии минават не само между коалиционните партньори, но и вътре сред техните симпатизанти. С изключение на ДБ, привържениците на всички партии в управляващата коалиция, вкл. и тези на ПП отдават предпочитания на досегашния подход. Това не означава, че новият подход е обречен на неуспех, но потвърждава старата максима – не е достатъчно да заявиш, важното е да убедиш. А очевидно тъкмо в убеждаването и убедителността по теми, които не са непосредствено свързани с противопоставяне на предишните управляващи, новото правителство страда от съществени дефицити.

България е вече 18 години член на НАТО и 15 години - на ЕС. Въпреки че е налице дългогодишен политически консенсус между основните политически сили за евро-атлантическата ориентация на страната, периодически се поставя въпросът – достатъчно стабилен, лоялен и активен съюзник ли е тя, или пък е „слабото звено“ в евроатлантическия съюз? Колебливите и противоречиви изказвания на българския политически елит през годините се оправдават и обосновават като правило с обществените нагласи. От своя страна, хората логично следват конформистките сигнали „отгоре“ и така се въртим в един порочен кръг, който нито един политически лидер не е поел отговорността да разчупи.

Изграждането на единни позиции и по двете основни към момента външно-политически теми, както и постигането на подкрепа за правителствените действия изискват изразяването на ясни тези - аргументирани, основани на задълбочени познания и разбиране на процесите, подплатени с убедително политическо лидерство. Развоят по тези теми също ще определи накъде ще еволюират обществените нагласи.

По отношение на ЕС, преките и по-непосредствено свързани с ежедневието промени, от които се възползват голяма част от хората (като възможностите за пътуване, образование, работа, ролята на европейските средства в българската икономика и пр.) прави нагласите по-устойчиво позитивни. Макар и с известни колебания в годините, следващи кризите в самия ЕС, като терористичните атентати, мигрантската вълна, Ковид пандемията и др., 58% от българите имат положително отношение към ЕС и само 13% - отрицателно.

Сред симпатизантите на самата управляваща коалиция обаче е налице цялата палитра от мнения. От твърдото желание за „повече евроатлантическа интеграция“ на ДБ, през флуидната позиция на ПП и ИТН (едва по 22% и от двете партии са за силна евроатлантическа интеграция), до категоричното нежелание за интеграция сред БСП симпатизантите – едва 10% срещу 35% желаещи напускане на НАТО. В условия на дълготрайна икономическа и външно-политическа криза, когато трябва да се правят трудни избори, рискът тук е съществуващият разнобой в мненията да се превърне в тънкия лед, който да пропука коалиционните баланси.

Съвсем не така еднозначно е отношението към НАТО. При отсъствието на непосредствени заплахи за националната сигурност, предимствата от членството в съюза не са ясно видими за редовия българин. Ако не бъдат открито и разбираемо обговорени от политическите лидери, което не се случва в продължение на последните 10 години, вкл. през последните месеци, хората остават силно объркани и дистанцирани.

Тези базисни нагласи рефлектират и върху разбиранията за това как трябва да действа България в сегашната кризисна ситуация около напрежението Русия – Украйна. 28 на сто са на мнение, че за да гарантира националната си сигурност страната ни трябва да засили интеграцията си в НАТО. 17% са на противоположната позиция – България да напусне НАТО. Мнозинството, 42%, възпроизвежда двусмислените позиции, изказвани по различни поводи от висшия управленски ешелон – членство в НАТО, без по-силна интеграция. Профилът на привържениците на всяка една от тези опции, показва много ясно влиянието на съществуващото, или отсъстващо политическо лидерство. За по-силна интеграция в НАТО устойчиво се обявяват симпатизантите на ДБ (47%), а след радикалния разлом с Радев - и тези на ГЕРБ (38%).