"Алфа рисърч": Доверието към кабинета „Петков“ стартира с 35% положителни оценки

Оценка за дейността на институциите на съдебната власт

Оценка за дейността на правителство, президент, парламент

Доверие в политически лидери и партии

В обществено-електорален план политическият ресурс на управляващите се крепи на три кита:

Доверие в главния прокурор имат 8%. От средата на 2020г. отрицателното отношение към дейността му устойчиво изразяват над 50 на сто от пълнолетните българи (57% в настоящото проучване). Неутрално е отношението на 36% от българите.

Същевременно, редица от ключовите ангажименти на новата власт са подложени на силно оспорване, с риск от неблагоприятен развой в обществената ѝ подкрепа:

Това са основните изводи от анализа на данните от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч.

Във вътрешно-политически план – предприетите дотук стъпки за прилагане на новия управленски подход се оценяват скептично, не само от широката общественост, но дори и от страна на коалиционните партньори;

Дали правителството прекратява практиката за облагодетелстване на близки до властта лица и кръгове? 51% са били оптимисти по този въпрос през 2009г., а сега – 34%;

Дали правителството ще заработи по-добре през следващата година? Кредит на доверие за оптимизация на работата на кабинета „Борисов 1“ са давали 57% от анкетираните, а на кабинета Петков – 42%.

Запазване на електоралните позиции на ПП от ноемврийските избори, при нарастваща дистанция спрямо опозиционните партии и по-малките коалиционни партньори.

Ключов за поляризацията на оценките в този ранен етап е скептицизмът към реалното осъществяване на заявения нов модел на управление. Алфа Рисърч зададе същите въпроси, както и при встъпването в длъжност на правителството на Борисов през 2009г.:

Очаквания за осъществяване на ключови за страната реформи;

Превес на позитивното отношение към правителството (35%:23%), каквото не е измервано от 2009 година;

Разгледани по-долу в детайли, те очертават следните перспективи, но и подводните камъни пред настоящото управление:

Настоящото национално представително проучване е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Проведено е в периода 6 – 14 февруари 2022г., сред 1060 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка с квота по пол, възраст, образование. Публикувано е на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства.

Президентът Р. Радев започва втория си мандат с 51% доверие срещу 23% недоверие. Запазва позициите си на най-рейтинговата институция, като черпи подкрепа от три основни групи симпатизанти: на „Продължаваме промяната“ (78%), на БСП (91%), на ИТН (67%). Така, равнището на одобрение за държавния глава сред електоратите на управляващите партии значително надхвърля подкрепата за собственото им правителство. Единствено изключение тук правят привържениците на „Демократична България“, сред които доверието и в правителството, и в президента е еднакво, и като правило, по-слабо ( 36% - 38%). За президента тази ситуация е безспорно печеливша, но за правителството е нож с две остриета, защото не му гарантира достатъчно стабилна подкрепа в ситуация на конфликтен избор.

Базата данни от 20 годишния мониторинг на обществените нагласи, който Алфа Рисърч провежда, показват, че от гледна точка на публичния ресурс на доверие настоящото правителство се доближава най-много до старта на тройната коалиция през 2005г. – както по отношение на конкретните стойности на доверие и недоверие, така и по отношение на амалгамата от очаквания – от една страна, реализация на управленския мандат, от друга – сериозен скептицизъм относно събирането на толкова разнородни политически субекти.

Във външно-политически план – липсата на ясно изразени лидерски позиции, както и противоречивите изказвания на президент и министри относно ангажираността на България като активен член на НАТО в кризисната ситуация Русия – Украйна, прави общественото мнение колебливо, а симпатизантите на коалицията – споделящи диаметрално противоположни позиции. Тези разделения, наред с ненамерилия достатъчно сериозна обосновка нов подход към преговорите със Северна Македония, превръщат и външно-политическата тема в „горещ картоф“.

Възвръщане ролята на парламентаризма и по-активна роля на Народното Събрание в управлението на държавата, беше едно от основните послания в предизборната кампания на т.нар. партии на промяната. След два неуспешни парламента настоящото 47НС стартира с идентично одобрение като всички останали след 2009г. 18% оценяват положително дейността му срещу 29% отрицателно. Мнозинството от 53% все още нямат конкретни впечатления. Това позволява при достатъчна воля и компетентност да се използват възможностите за постигане на политически консенсус чрез легитимни парламентарни механизми, а не чрез силно неодобряваните от хората процедурни хватки.

Въпреки яростния сблъсък между управляващи и опозиция през първите два месеца, слабостите на коалицията не водят до ръст в подкрепата за опозицията. Притесненията от отключените множество кризи в различни сектори, нежеланието да се върви към нови избори и липсата на убедителна алтернатива осигуряват поле за действие на новото правителство. От това обаче как ще структурира своите действия в най-близко бъдеще и доколко ефективно ще придвижи заявените реформи, ще зависи дали властта ще се консолидира и каква ще е посоката на подкрепа на общественото мнение.

Два месеца след избора на новото българско правителство и непосредствено преди първия му сериозен тест с приемането на Закона за държавния бюджет, управляващите са изправени пред решаващи за тях дни що се отнася до посоката, която ще поеме обществената подкрепа и респективно, кредита на доверие към новата власт.

Два месеца след сформиране на управляващото мнозинство обаче се наблюдават и първи съществени разминавания в отношението на симпатизантите на коалиционните партии към правителството. Най-висока подкрепа за него заявяват избирателите на „Продължаваме промяната“ (66%) и са практически единствените, които нямат критики към кабинета. Одобрението спада до 50 на сто сред симпатизантите на БСП, а сред тези на ИТН и „Демократична България“ е в рамките на 33% - 36%. Резултатите показват още, че най-интересуващите се от политика избиратели, информиращи се освен от телевизията, но и от радиа, печатни и онлайн медии - са още по-критични с 29% доверие и 32% недоверие към кабинета.

Към този момент, макар и разногласията (по темата Македония, смените в Булгаргаз, начините за противодействие на корупцията и пр.) да са доста пестеливо изразени публично, тезите на президента Радев се ползват с три пъти по-силен отзвук (34% от анкетираните ги споделят), отколкото тези на премиера Петков (едва 12% застават на негова страна при наличие на разминаване с Радев). 26%, основно привърженици на парламентарната опозиция, не споделят тезите на нито един от двамата. Сред коалиционните партньори по-близо до позициите на Радев стоят симпатизантите на БСП (71%), на ИТН (44%), дори и на ПП (38% от тях, срещу 26% за К.Петков). Единствено тези на ДБ са по-близки до аргументите и действията на Петков, отколкото до тези на Радев (33% : 17%).

Не може да се каже отсега как ще се развият отношенията президент-правителство през следващите месеци. Обстоятелството обаче, че в спорни казуси премиерът не може убедително да защити позициите си, дори сред симпатизантите на собствената си партия и коалиционни партньори, ни кара да определяме отношенията с президента като рисков фактор пред стабилността на правителството.

По почти всички основни индикатори, които Алфа Рисърч следи повече от 20 години, мненията на хората са силно поляризирани. Въпреки смяната на седем редовни правителства в този период, много рядко се е наблюдавал такъв забързан и разнопосочен ритъм в еволюцията на обществените нагласи в началните месеци на едно управление, какъвто регистрира настоящото проучване на агенцията.

При възникнали различия по оста „президент-премиер“ към редица чувствителни за обществото въпроси, симпатиите, вкл. на привържениците на „Продължаваме промяната“ са на страната на Румен Радев, а не на Кирил Петков, което носи риск за ерозия на изпълнителната власт при бъдещи конфликти;

Съдебната реформа бе не просто един от приоритетите, позволил сближаване между партньорите от управляващата коалиция. До голяма степен тя мотивираше и подкрепата за новите партии в поредицата парламентарни избори през миналата година. Два месеца след сформирането на настоящия кабинет одобрението на българите за дейността на съдебната власт продължава да е критично ниско, а реформите в тази сфера са сред водещите очаквания на избирателите.