Германски издания: Страната ни се пълни с "бежанци по бедност" от България и Румъния

Притокът на бежанци по бедност не секва

Проблемите в Херне

Някои сгради в Дуисбург се превърнаха в печална забележителност. Без работа, без осигуровки, без образование – натъпкани като сардели в нехигиенични сгради. Много мигранти по бедност от България живеят и днес в региона.

За многобройните проблеми на много заселници от България и Румъния в редица германски градове отново пишат два големи вестника от Рейнска област. "Подпалете този коптор!" – дори такива заплахи имаше срещу една жилищна града в Дуисбург, която в периода 2012-2014 привличаше голямо обществено внимание. В сградата тогава живееха нови заселници от Румъния и България, а положението с хигиената и опазването на обществения ред никак не беше розово.

През 2014 година в повечето от жилищата вече не се спазваха дори най-минималните стандарти, така че общинските власти обявиха сградата за необитаема, пише в статията на "Райнише Пост". Обитателите ѝ бяха принудени да се изнесат, а в резултат от това тежестта поеха други квартали в Дуисбург. Терзич припомня, че от 2012 година насам градът привлича все повече и повече "бежанци по бедност" от България и Румъния. Според общинските власти броят им вече достига 25 000. И притокът им към Дуисбург не секва.

Терзич споменава и още нещо много важно: тук пръст има и организираната престъпност. "В техните страни има структури, които организират всичко. Често пъти с фалшиви обещания хората биват подмамвани към Германия. И засега не можем да се справим с проблема – въпреки предупрежденията и консултациите, които даваме. Просто много хора са прекалено лековерни", казва Терзич.

Все повече хора от България и Румъния се стичат и в друг германски град в Рейнска област – 160-хилядния Херне. "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" пише, че това води и до проблеми. Именно защото много от новите заселници не са интегрирани, нямат работа, нямат здравни осигуровки, нямат образование, а на всичкото отгоре живеят в лоши условия, които обременяват и околните.

От кметството смятат, че в "проблемните жилищни сгради", където живеят новите заселници, са се подслонили още между 500 и 700 души, а броят им ще продължава да расте, особено след излизането на Великобритания от ЕС. В общинския център за интеграция занапред ще работят 20 души, от които се очаква да говорят български или турски и да работят "на терен". Те на място ще се запознават с индивидуалните проблеми на хората и ще търсят решения.

Вестникът изброява и най-често срещаните проблеми: деца без ваксинация срещу шарка, спрян ток в жилището, спорове с общинската Служба за работа с децата и младежта. Но за добрата интеграция на хората от Югоизточна Европа в Херне трябва още доста време: "Това е един дълъг, дълъг път", казва Андреас Меркендорф от общината.