Проф. Татяна Дронзина: България отново пропусна всичките си шансове да се държи като НАТО*

*Заглавието е на редактора

Проф. Татяна Дронзина е доктор на политологическите науки, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Тя е специализирала в Съвета на Европа в Страсбург, Международния университет по човешките права Rene Casin във Франция, Централен европейски университет в Будапеща, Бирмингамския университет, Международния център за решаване на конфликти и подготовка на мисии на OCCF в Австрия и Центъра за приложни изследвания на преговорите CASIN в Швейцария. Гост преподавател в университети в Казахстан и Испания. От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма. Автор на много книги и научни изследвания.

Да, именно на руската икономика, когато сега Русия си окачи на шията и два сериозни воденични камъка - Донецката и Луганската народни републики. Разбира се, последната дума е на президента, да видим какво ще каже той след гласуването в Думата. Мисля, че това е повече от скромно постижение за толкова дрънкане на оръжие и толкова разходи. Опит да си спаси лицето. ЕС вече протестира. Никой няма да го каже, но самопровъзгласилите се републики са горещи картофи. Присъединяването на пет милиона изгладняло и безработно население, територия, опостушена от войната с разрушена физическа и социална инфраструктура, не е голяма придобивка за никого. Съжалявам за циничния си тон, дано за това население стане най-доброто, но силно се съмнявам, че то ще настъпи скоро.
В тая ситуация България отново пропусна всичките си шансове да се държи като НАТО, защото ние не сме партньори на алианса, ние сме част от него, ние сме НАТО. Обаче вместо правителството да се вслуша в предвижданията, че реална война вероятно няма да има, то остави госпожа Митрофанова не само да му бърше сълзите, ами и да го уверява, че няма предвид излизането на страната от НАТО, с което по недопустим начин легитимира правото й да се бърка във вътрешната политика на страна член на ЕС и НАТО. Е, какво по-сладко за имперския слух? И какво по-голямо унижение за нас?

Като така, можеше да действа по-смело и да даде сигнал, че не смята да се смирява със зависимостта си от Русия, ама като ми пееш, Пенке ле, кой ли те слуша? Защото аз като гражданин си задавам въпроса: каква полза извлече страната ни от тая криза? по-добра ли стана българската армия? По-предвидими и надеждни ли станахме ние в очите на съюзите, към които принадлежим? повиши ли се нашият международен авторитет? Подобрихме ли координацията със съюзниците ни? По-сигурна ли е България сега? Със съжаление давам силно негативен отговор на всички тия въпроси.
Две последни забележки. Първата е към тия, които смятат, че можем да бъдем неутрални. Не искам да се повтарям, но не можем. Неутралитетът на Швейцария е закрепен от закона и банките и, плюс това тя е въоръжена до зъби и превъоръжена, за разлика от нас. Затова ние трябва да следваме избраната с огромен консенсус преди години геополитическа ориентация.
Последната забележка е за тия, които смятат, че средствата за масово осведомяване създават психоза. Психозата я създаде Русия - и светът имаше пълното право да не й вярва, след като преди само 8 години незаконно анексира Крим. Германия също стоя сума ти време разоръжена, защото светът се страхуваше от нея след хитлеризма. За жалост, недоверието се преодолява трудно.
И сега какво? Пак ли така ще се държим при следващата криза?

Много е тъжно обаче, че в една ситуация, за която мнозина предполагаха, че ще се развие по този начин, България пак се оказа валат. Най-напред, защото не се сбъднаха даже срамежливите мечти на военния министър за формирането на една батальонна група. Стана ясно, че има силен дефицит на лидерство сред онази част на политическия елит, която се занимава със сигурността. Тя щяла да ни помага да си запълним дефицитите. Друг път.
Аз да бях американски войник, и да разбера, че ще се сражавам - тоест, ще жертвам живота си - под българско командване - щях незабавно да си прережа вените. Къде, кога и как българската войска и нейното командване придоби боен опит, като се пазим от всякакви участия зад граница като дявол от тамян? Да беше станало обратното, поне щяхме да научим нещо.
Западните демокрации този път бяха много по -единни в реакциите си срещу Путин и затова се справиха по-лесно с него. Както си пише на българския парламент - съединението прави силата. Путин просто пробваше търпението и единството на Запада - и този път получи това, което заслужаваше.
Аз лично ще следя с интерес курса на рублата след изтеглянето на руските войски. В момента една рубла струва около две и половина стотинки. Огромните логистични разходи, свързани с така наречените руски военни учения до границата с Украйна струват много пари. Да видим как ще се отрази цялата тая работа на руската икономика.