Колко трябва да си кисел, че година след година фермани да пишеш срещу един обикновен празник?

Не мога да разбера… едно време беше по-лесно да разпознаеш киселяците. Видиш го – стар ерген, малко мърляв, малко мирише – и преди да си отвори устата, знаеш какво ще каже.

Празнувайте Трифон Зарезан, ако не ви харесва Свети Валентин. Като празнувате едното, не е нужно да воювате с другото.

Аз съм сигурен, че баща ѝ не ѝ държи сметка така какво прави, както наш ганю.

Ако пък го чуеш само да говори, веднага го знаеш как изглежда и на какво мирише, още преди да си го видял.

Въпросът е, че – като цяло – ми е все тая кой какво празнува. Не се потя да държа сметка на хората и да им гледам в канчетата. Имам си друга работа. Даже се радвам когато има повече празници и повече поводи за добро настроение.

Дали Свети Валентин ми е особено важен на мен? Никак. Дали аз съм празнувал Свети Валентин? Случвало се е. Дали съм имал задни мисли и затова…? Може би. Не е това въпросът в момента.

Днес попаднах и на една дискусия от същото естество – за Кристо и това изкуство ли е въобще бе?! Но специално ще си го оставя за идните няколко дни – да поразсъждаваме тогава по него. Да отлежи малко преди това…

Как за поколение и половина се случи тая трансформация и изведнъж млади хора от добра среда станаха такива киселяци, че и старите ергени от едно време да кажат: „брей-й-й… я, се отпусни малко бе, младеж“…

Нападат я с изключително остроумното: ти станà американка вече! Американски футбол гледаш… Айде, стига се прави на интересна.

Като не можеш да се забавляваш, пък поне не пречи на останалите. Никой не ти е крив, че нямаш гадже или че от толкова отдавна нямаш, че са ти издали златна (извинете играта на думи) членска карта за pornhub.

И Хелоуин, и Свети Валентин, и Свети Патрик, все ме радват. Веселие, смях, добро настроение. От това имаме нужда, а не от киселяци с перманентно лошо настроение, решили, че е тяхна мисия в живота да разкажат играта на доброто настроение на всички ни с обяснения как това е тъпо, а онова – по-тъпо, и кой празник не струва. Че и да се пенявят и да обиждат, и да нападат все едно турчин отблъскват, дето над бащино им огнище вилнее.

Как е възможно да ти хрумне да положиш толкова усилие – да подпалиш клавиатурата, да седнеш да пишеш, бришеш, толкова труд да положиш, само за да нахокаш нечий чужд вкус? През това време да беше свършил нещо полезно. Тая енергия, ако само можехте да я използвате за нещо градивно… Ама не можете.

Мене – като не ме интересува някой празник – не го празнувам и толкова. Като не харесвам някоя музика – не я слушам. Като не обичам някакви филми – не ги гледам. Не ходя да ръся мъдрости и давам акъл на хората какво да правят със свободното си време.

Не е като да те карат да маршируваш, като едно време и да честваш чужди празници. Искаш – празнуваш, не искаш – не празнуваш. Ама дразнело те било да гледаш продавачите на плюшени мечета… Верно ли? Я, пий малко мента/глог/валериан и си направи една настойка с ракия.

Пичове, ако иска и кърлинг може да ходи да гледа; и това е толкова ваша работа, колкото и каква паста за зъби използва. Трябва да си призная, че аз може и да не гледам американски футбол, ама ако се окажа баш в града, в който се провежда Супер Боул и мога да си позволя да отида, ще отида с кеф. Такова шоу не е за изпускане. Èле пък шоуто тази година, което удари в земята – Др. Дре, Еминем, Снууп Дог! Дори само за това си струва. А най-важното в случая е да запомните, че на Мария Бакалова ѝ е през супербоула за вашето мнение дали е американка или не и за тъпите подмятания, че се била „правела“.