49% от българите смятат, че членството в ЕС е нещо добро, сочат данните на Евробарометър

„Гражданите искат и заслужават повече информация за конкретното въздействие на политиките и решенията на ЕС в тяхното ежедневие. Хората трябва да знаят как се изразходват средствата“, заяви председателят на ЕП Роберта Мецола.

Проучването на Европейския парламент от есента на 2021 г. беше проведено между 1 ноември и 2 декември 2021 г., сред 26,510 граждани от всички 27 държави членки, под формата на интервюта лице в лице, допълнени с онлайн такива, когато това е било наложително поради пандемията от Covid-19. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка.

Европейските граждани проявяват постоянен интерес да научат повече за работата на ЕС. Според настоящото проучване информация за това как реално са изразходвани средствата от ЕС би била най-интересна за 43% от респондентите, като за българските граждани това също е темата с най-висок интерес, с дял от 39%. Европейските граждани искат също така да научат повече за конкретните последици от европейското законодателство в своята страна (30%), подробности за дейностите на своите национални членове на ЕП (29%), както и за това какво прави ЕС за преодоляване на пандемията от COVID-19 (29%). В България следващите теми, от които се интересуват гражданите, са информация за това какво конкретно е направил ЕС за техния град/регион (36%), правата им като граждани на ЕС (34%), конкретните последици от европейското законодателство в страната (32%) и конкретните дейности на национални членове на ЕП (31%).

Единадесет държави членки поставят защитата на демокрацията на първо място: Швеция, Германия, Финландия, Италия, Дания, Австрия, Люксембург, Малта, Полша, Чехия и Унгария, като респондентите в Чехия и Унгария поставят на първо място също така защитата на правата на човека. В България защитата на тези ценности е поставена на четвърто място с дял от 24% за всяка. Председателят на Европейския парламент Роберта Мецола приветства резултатите от проучването и заяви: „Както гражданите правилно посочват, защитата на демокрацията е европейската ценност с най-голяма важност, над всичко останало. Не можем да приемаме демокрацията за даденост; екстремизмът, авторитаризмът и национализмът днес са нарастващи заплахи за нашия общ европейски проект.“

Като цяло за европейските граждани общественото здраве продължава да бъде основен законодателен приоритет за Парламента, с дял от 42%, последвано от борбата с бедността и социалното изключване (40%) и действията срещу изменението на климата (39%). Средно за ЕС младите хора поставят борбата с изменението на климата като свой основен приоритет за Парламента. В България общественото здраве също се възприема като основен приоритет на политиката на ЕП (53%), заедно с борбата с бедността и социалното изключване (51%). Подкрепата за икономиката и създаването на нови работни места се нарежда на трето място с дял от 48%, сочат данните за България. Изменението на климата, обаче, не е разпознато като основна приоритетна област за ЕП в България, като едва 16% от анкетираните го намират за такава.

Мнозинството от европейските граждани (62%) считат, че членството на тяхната страна в ЕС е нещо добро, като само 9% заявяват обратното. Това е най-високият резултат за втора поредна година от 2007 г. насам. Почти три четвърти от анкетираните (72%) заявяват, че тяхната страна е спечелила от членството си в ЕС, като мнозинството от тях (63%) заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС. В сравнение с проучването през есента на 2020 г., в България се наблюдава намаляване със 7 процентни пункта - до 49%, на дела на респондентите, които са на мнение, че членството на страната в ЕС е нещо добро, а делът на анкетираните, които го приемат като негативно, се увеличава с 4 процентни пункта - до 13%. Делът на гражданите в България, които смятат, че страната е спечелила от членството си в ЕС, остава висок (60%), но е по-нисък от средноевропейския и намалява с 4 процентни пункта спрямо есента на 2020 г. Българските граждани виждат ползите от ЕС основно като възможностите за работа, които ЕС носи (47%), подобряването на сътрудничеството между България и другите европейски страни (28%) и поддържането на мира и укрепването на сигурността (22%).

Подкрепата на гражданите за ЕС и по-специално за Европейския парламент се е увеличила значително по време на пандемията от Covid-19. Голямо мнозинство от гражданите на ЕС (58%) подкрепят по-важната роля на Европейския парламент в бъдеще, като в същото време делът на гражданите на ЕС с положителна нагласа към ЕП се е увеличил с 12 процентни пункта до 36% в сравнение с 2015 г., а увеличението в сравнение с 2019 г. е 3 процентни пункта. 45% от анкетираните имат неутрално виждане за Европейския парламент, а само 17% имат отрицателно мнение. Тази положителна позиция към ЕП е отразена и в последния Стандартен Евробарометър 95.1 на Европейската комисия, който показва, че сред всички институции на ЕС гражданите имат най-голямо доверие на Европейския парламент. В България нагласите на гражданите следват средноевропейските, но делът на гражданите, които споделят мнението, че ЕП трябва да има по-важна роля в бъдеще, е значително по-малък (43%), а делът на респондентите с положителна представа за ЕП остава по-висок от средноевропейския със 7 процентни пункта (43%), като 35% от анкетираните имат неутрална представа за ЕП, а 18% - отрицателна.

Според новото проучване на Евробарометър, възложено от Европейския парламент, близо една трета от анкетираните (32%) са избрали демокрацията като водеща европейска ценност, която трябва да бъде защитавана, следвана от свободата на словото и на мисълта (27%) и защитата на правата на човека в ЕС и по света (25%), а нарастващият екстремизъм, разпространението на дезинформация и отслабването на принципите на правовата държава пораждат безпокойство у европейските граждани, съобщиха от пресцентъра на Европейския парламент в България.

Българските респонденти поставят върховенството на закона (32%) и свободата на придвижване (32%) като основни ценности, които трябва да бъдат защитавани приоритетно от Европейския парламент, като на второ и трето място се нареждат зачитането на националната идентичност, култура и традиции в държавите членки (25%) и солидарността между държавите членки на ЕС и между неговите региони.

Европейският парламент ясно заявява, че отпускането на средства от фондовете на ЕС за възстановяване следва да се основава на ясни и одобрени национални планове, да подлежи на последователен контрол и прозрачност и да зависи от зачитането на основните европейски демократични ценности.

Тези нагласи са отразени и в резултатите от последното проучване за „Бъдещето на Европа“, публикувано от Европейския парламент и Европейската комисия в средата на януари 2022 г., в което девет от всеки десет европейци са съгласни, че все още предстои работа за укрепване на демокрацията в ЕС. 85% от анкетираните в България са на същото мнение.