Д-р Любомир Канов: Вирусът се оказа неочаквано ляв фактор*

*Заглавието е на редактора

Д-р Любомир Канов е известен български психиатър и писател, дисидент, емигрант в САЩ. Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки. Д-р Канов е съучредител, заедно с бившия здравен министър Петър Москов и др., на партия КОД.

Вирусът се оказа неочаквано ляв фактор.
В света, в който се оказахме, вирусът поиска Държавата да ни спаси.
Тя —радостно — се отзова!
Възприе функцията на спасител и започна бързо да отменя пазарни принципи, икономическа логика и съизмереност между труд и пари.
Всички започнаха да искат “държавата” да ги спаси от гибел. От бедите причинени от вируса. Или от бедите, които Държавата причини, парадоксално твърдейки, че ни спасява от вируса и от нас самите.
Държавата реши да ни спасява от самата себе си и от собствените си решения. И неуморно продължи да взима “решения”, за да ни спаси.

Всъщност това са хора, които са превърнали Демокрацията в преразпределителна индустрия за усвояване на чуждия труд.
Те са истинските гробокопачи на либералната демокрация.
Още от Маркс, през Маркузе, та до Минеков, те винаги искат Държавата да бъде техния Господар, а те да бъдат властовите повелители над нейните органи, финанси и култура над останалите простосмъртни. Наричат го деликатно с различни имена, но то е едно и също.
Тоталитарен контрол !
Вирусът се оказа техен неочакван тоталитарен помощник, който застави хората да сдадат личната си автономност, а Държавата да я експроприира с непривична скорост.

Платили са сметките, включително грешните, на държавните институции и са се прибрали у дома да си видят децата. Или за да свършат нещо смислено.
Те са малцинство и не могат да се преборят електорално с онези, които желаят Държавата да им управлява живота, както беше при Тато.
Счели са гласуването за загуба на ценно време.
Срещу тях обаче са гласували масово онези, които чрез “демократичните” схеми за преразпределение на общият труд са поискали “своето”.
А кое наистина им принадлежи ?

Ще ги спасят, разбира се, но не Държавата, а добрите Т-имунни клетки и еволюцията на самият вирус. Еволюцията му не се подчинява на държавни декрети и мандати. И неговите мутации също ще отминат, както винаги и всичко в този свят.
Днес, мен обаче ме интересува въпросът, защо толкова много хора така лесно сдадоха дара си да разсъждават и да оценяват обстоятелствата на живота си самостоятелно и се довериха на нещо толкова дисфункционално, колкото Държава от пост-социалистически тип.
Това е грешка!