Не може човекът на рецепцията без медицинско образование, да дава съвети кой болен къде да отиде.
Каква да е промяната в организацията на работата в болниците, в спешните отделения, за да не умират повече пациенти пред здравните заведения? Ако е вярно, че опитните лекари не напускат страната ни, а само младите, то защо тогава досега не са решени организационните проблеми в здравеопазването? Разговарям с проф. д-р м.н. Младен Григоров. Той е много известен специалист в медицинските среди, близо 30 години е бил военен лекар, има три специалности - физиотерапия, вътрешни болести и кардиология. Проф. Младен Григоров е един от първите със сертификат за инвазивна кардиология и е сред основоположниците й у нас. Бил е директор на правителствена болница и зам. директор на ВМА. Има над 200 научни труда, 17 издадени книги и е автор /в колектив/ на единствения учебник у нас по кардиология.
Аз като дългогодишен военен доктор, ще дам пример от сферата на военната медицина, който може да се ползва, тъй като той се прилага и в много от развитите страни. В т.нар. спешни центрове най-отпред, на триажа, не се слагат сестри, фелдшери, парамедици, както и какъвто и да е доктор. Слага се най-опитният лекар, за да може правилно да прецени и разпредели пациентите от какво лечение имат нужда, къде да бъдат настанени - в реанимация, в интензивно отделение и т.н. Това не може да се прави от друг, а от най-добрия лекар. Така се прави и на бойното поле - най-отпред е лекарят с най-добра квалификация. Това е принципно предложение, което, ако се възприеме, веднага ще се подобрят нещата.
Медицинската сестра е гръбнакът в лечението на болните - тя е наблюдател на състоянието им, изпълнител на лечението им, асистира на доктора.
Колкото до въпроса ви, защо не са решени организационните проблеми в здравеопазването и все още хора мрат като псета пред болниците, то моля да го адресирате към Министерство на здравеопазването и "великата" НЗОК. Без конкуренция обаче, няма развитие и докато има само една каса, все ще е така.
Аз ще кажа само, че лекар, който не е излекувал поне един тежко болен пациент, е бюрократ, който държи и се интересува само от документите, не от хората. Касата мачка лекарите на всички нива, но не за качеството на лечението, а за качеството на попълнените документи. Пази Боже да си пропуснал някой подпис! Глобата не ти мърда.
Но за това, че някой е умрял, няма глоба...
Такъв тип работници трябва да си гледат книжата, които им е разпоредила здравната каса.
От НЗОК не виждам кой знае каква полза да има за здравето, но това е лично мое мнение. Ето, сега трагедията във Враца, доказва моите твърдения. Касата засипва медицинските работници с нови, и нови, и нови документи и на всичкото отгоре ги глобява, ако не са попълнили всичко. И ето какво стана във Враца.
Затова преценката и разпределението на болните кой къде да бъде лекуван, трябва да се прави от най-опитния лекар във всяко едно лечебно заведение. При това положение става ясно, че само 10-15% от жалващите се, имат нужда от лекуване в болница, а останалите могат да си останат и по домовете.
В т.нар.спешни отделения постъпват и не съвсем тежки случаи. Примерно, ако някой препие и сърцето му излезе от ритъм, но това не е животозастрашаващо състояние. Тежките случаи не се лекуват в спешното, а направо се карат в интензивните отделения, които се претоварват. В интензивните сектори трябва да се установяват хората с инфаркти и инсулти. В спешните и интензивните отделения трябва да има алгоритми на поведение, които ясно да указват какви да са първа, втора, трета и т.н.стъпки. Тези алгоритми са ориентир, но е добре да се знае, че медицината не е математика и не винаги 2+2 е равно на 4. Понякога е 5, а друг път 3. Затова е много важно в коментираните тук тежки отделения да работят опитни лекари и сестри.
)