Асен Василев: Няма да се вдигат данъци и осигуровки

От ГЕРБ посочиха, че в проекта се предвижда максималният осигурителен праг да бъде увеличен на 3400 лева. В този случай съществува риск от укриване на доходи. Опозицията няма да подкрепи този бюджет, защото е срещу вдигането на данъците.

По думите му увеличените приходи идват от по-добрата събираемост и спирането на финансовите течове, не на по-високите трансфери от бюджета.

Председателят на комисията уточни, че не става дума за вдигане на данъци, ас на осигуровки.

В парламентарната комисия по бюджет и финанси започнаха дебатите във връзка с бюджета на НЗОК 2022, предаде репортер на Novini.bg.

Бившият здравен и финансов министър Кирил Ананиев, който в момента е депутат от ГЕРБ, също призна, че клиничните пътеки са неактуален метод за финансиране

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ заяви, че реформите няма да се случат през този бюджет.

Има голям ръст за лекарства и медико-диагностични дейности, но не и преки плащания към пациенти, допълни проф. Балтов от ГЕРБ.

Проектът на бюджета за НЗОК за 2022 г. бе приет, след което депутатите преминаха към разглеждане на предложението за Законопроект за бюджета на ДОО за 2022 г.

Реформата ще става поетапно, за да не „избухне“ финансово системата, уточни министър Василев.

Според Асен Василев клиничните пътеки са остарял вариант за финансиране в здравната система:

Ако данъците се ползват да си купим улични лампи на пет пъти по-висока цена, хората не желаят да плащат, защото това е данък "корупция". Ако данъците отиват за смислени политики, хората нямат проблеми да плащат данъци, каза Василев.

Минималната работна заплата в земеделието дълго време е потискана по повод вдигането на минималната заплата от 420 на 710 лева. Ако един сектор е с минималната работна заплата, която е под линията за бедност, е изключително лоша порочна практика, каза министърът. Това се прави по чисто политически причини, защото има избиратели на една партия, които работят в сивия сектор и не плащат данъци и осигуровки, посочи министърът. Ако един пчелар не може да си гледа петте кошера, трябва Министерството на земеделието да предприеме политики за помощ на хората, за да може доходът им да покрива поне минималната работна заплата, каза Василев. В бюджета на Министерството на земеделието има заделени 111,5 милиона лева за ликвидна помощ за хората, които по време на пандемия са изправени през внезапен недостиг на пари, и още 8,5 млн. лева по програмата "де минимис", допълни той.

На тези хора времето е стотици пъти по-скъпо от тези 50 или 100 лева. Единственият начин да върнем тези хора тук е да им предоставим по-добри обществени услуги. Никой не се е върнал в държавата заради данъците, добави той. Заради това фирмите правят собствени детски градини и сключват здравни осигуровки, каза Василев.
Дискусията беше за предложението на МС максималният осигурителен доход да се вдигне от 3000 на 3400 лева.

Последните две години увеличението на бюджета на НОИ е с 4,2 млрд. лева. Увеличението на бюджета на НОИ с вдигането на максималния осигурителен доход ще доведе до 95 милиона лева приходи. Може и да не вдигнем максималния осигурителен доход и това няма да повлияе сериозно на политиките на НОИ, защото тези увеличени приходи идват от подобрената събираемост и спирането на течовете, каза министърът. Но когато се вдига средната работна заплата, а тя нарасна с 20 процента, трябва да се вдигат минималната работна заплата и максималният осигурителен доход, защото това е честният модел за хората, които се осигуряват в България, посочи Василев.

Хората с високи доходи по целия свят имат интерес да внасят високи осигуровки, за да получават и по-високи пенсии след това, коментира Румен Гечев от БСП. Данъкът не е нещо, което ще промени поведението на хората с високи доходи, подчерта той. „Сега хората с ниски доходи се облагат най-много. Социално справедливо е, а е и в интерес на хората с по-високи доходи, а и отговаря на европейската практика“, смята социалистът.

Положителна стъпка е, че има повишаване на приходите и на разходите, но той не е достатъчен за цялостна реформа, коментира омбудсманът Диана Ковачева по проектобюджета, позовавайки се на оплаквания на граждани. Тя добави, че в бюджета не са предвидени достатъчно средства към различни сектори на здравеопазването и по-специално за медицински изделия.

Управителят на НЗОК Петко Салчев добави, че всички препоръки, дадени за извънболничната помощ са намерили място в бюджета. 300 млн. лева повече, предвидени в извънболничната помощ е сигнал, че усилията на НЗОК ще бъдат насочени в профилкатиката. Това е и рамката при която ще протекат разговорите с БЛС и БЗС.