Все още резолюцията за Месеца на македоно-американското културно наследство не е гласувана.
Посочва се, че големи преселения към САЩ е имало след Илинденско-Преображенското въстание, двете балкански, двете световни войни, гражданската война в Гърция и политиките на комунистическа Югославия.
Сред подписалите е републиканката от Ню Йорк (и бивша служителка на консулството на Югославия в града) Клаудия Тени, която по-рано през тази година заговори за американски санкции срещу България заради ветото върху европреговорите на РСМ.
В текста на резолюцията се посочва, че според собствените изчисления на македонската диаспора, в Щатите има „половин милион американци с македонски произход“, като има големи колонии в основни градове на страната.
„Има следи за това, че най-ранното македонско присъствие на континенталната територия на САЩ е от около 1492 г.“ – така започва резолюция на група американски конгресмени, които настояват за обявяването на септември 2022 г. за „Месец на македоно-американското културно наследство“.
Не е отбелязано, обаче, че в нея Христов определя себе си и близките си като българи от Македония – текстът е писан преди по време на Втората световна война авторът да започне да симпатизира на Тито и на левичарски организации, под влиянието на които до смъртта си защитава македонистки позиции.
След това се изреждат конкретни личности като пример за ценни членове на американското общество от македонски произход. Сред тях е големият журналист, публицист и политик Стоян Христов. В резолюцията се напомня, че е бил сенатор и че книгата му „Това е моята страна“ е била любима на президента Рузвелт.
)