„Ковачки гори отпадъци, трови ни и взема от нашите пари“ не е клевета, отсече съдът

А ние имаме една България, нямаме резервна.

Адвокатът на GMI Verify Елена Христова Добрева е работила като мениджър в „Брикел“ и „Марица Изток“ 3 – друг ТЕЦ свързан с Ковачки, чиито емисии вече също се заверяват от верифициращата компания“.

Когато репортер посети адреса във въпросната сграда, официално посочен като офис на GMI Verify, се оказа че там има жилище. Съседи казаха, че никога не са чували за компанията.

За „клевета“, уважаеми читателю.

И го правят. В този момент се намесва полицията.

Кого, според вас, полицията загражда и изтиква, евентуално и арестува – този, който трови, или активистите, които му искат сметка защо го прави?

Край на цитата.

Мхм, точно така.

Не е новина това, че богатите бизнесмени се ползват с протекции и дори автоматично и първосигнално апаратът на правораздаването първо застава на тяхна страна.

„Видно от публикациите на ответника (аз), те не са насочени срещу ищеца (Ковачки), а целят да предизвикат обществен дебат във връзка със замърсяването на въздуха и опазването на околната среда, както и във връзка със субсидиране на предприятия в енергийния отрасъл, които касаят общественото здраве“.

„Ковачки гори отпадъци, трови ни и взема от нашите пари“; „компаниите на Ковачки започнаха масиран внос на боклуци от Италия с цел изгаряне“ – Тези изречения са били част от повода за Ковачки да заведе дело за клевета (!!) срещу депутата от „Зелено движение“ Владислав Панев.

Можеш да пестиш колкото си искаш вода; да рециклираш пластмасови вилички и ножчета; всеки ден да събираш найлонови пликчета; да изхвърляш разделно; да купуваш торби за многократна употреба… можеш да си зелен отгоре до долу, някой си внася обаче боклук от Италия, гори го и цялата „зеленина“ на родината ни и всичко „еко“ изчезват като дим (буквално) през комина.

Полицаите не са виновни, системата е такава. И не, не се заблуждавайте – тя не е „счупена“, тя така е направена. Именно затова е дошло времето да се променя. Сега е моментът. Както се казва: плуваш или се давиш. Сменяш системата или давят държавата ти с цел печалба. Като я „удавят“, ще се изнесат с все семействата си на Малдивите. Или някое друго незасегнато от тяхната собствена дейност място.

GMI Verify тогава се явява нов играч на пазара. Когато собственичката Габриела Миленова Илиева основава компанията през август 2017, тя е само на 27 години. Репортерите ни не откриха данни Илиева да има някакъв опит или експертиза в областта на верификацията на данни за емисии, нито да е работила за други компании преди основаването на GMI Verify.
[…]
Връзката между GMI Verify и Ковачки не се изчерпва с това. Офисът на GMI Verify например се намира в една и съща сграда с този на ОЗК Застраховане – застрахователна компания, контролирана от Ковачки чрез неговата фирма LM Impex.

[…]„Съдът намира, че изразите „Присъствието на играч като Ковачки в сектора е също достатъчно легендарно“ не са обидни, доколкото е общоизвестно, че от години ищецът присъства със свои фирми в енергийния сектор, за което свидетелстват множество медийни публикации“.

А сега, представете си следната картинка: от едната страна имаме богат бизнесмен Х, за който се говори, че е покровителстван от властта през годините и различните кабинети, той внася боклук и го гори. Хората наоколо развиват болести и умират. Стопанствата им страдат. Семействата им са разбити. Живите са болни. За болните грижата струва много пари, не всички могат да си го позволят.

Да видим какво казва самият Владислав Панев: „Христо Ковачки загуби делото за клевета, което заведе срещу мен, затова че през 2019 година направих серия от разкрития как неговите ТЕЦ внасят и горят боклуци, с което увреждат здравето на хората и околната среда в районите на Гълъбово, Перник и Бобов дол. Надявам се това решение да е крачка към връщане на справедливостта в България, към това всички да сме равни пред закона, към свободата да не те е страх като разкриваш далаверите на властта и свързаните с нея олигарси. Ето и част от мотивите на съда:

Да обърнем внимание на това, че един богат бизнесмен може да трови и да (например) погазва закона и да отнеме години да се започне разследване, ако изобщо започне и накрая да не стигне доникъде или да го глобят със смешна сума, пък после години на ред да го търсят, че да я плати. А, ако едни активисти поискат от него да спре да ни трови, това може да им коства сблъсък с полицията. Или просто: никаква реакция от никой.

Делото е загубено от Христо Ковачки – да не нагнетяваме напрежение, нека да го кажем това още отначалото. Но самият факт, че е заведено, е много, много красноречив. Смятате ли, че Ковачки се е почувствал засегнат и обиден от твърдението, че внася и гори боклук? Или от твърдението, че взема от нашите пари? Дали не е знаел, че го прави? Дали някой не се опитва да притиска и сплашва активисти, депутати и журналисти? Дори да не спечели, знае, че „посланието“ е изпратено и следващите, които ще пишат и говорят по темата, ще премислят два пъти, преди да го направят.

От другата страна имаме група активисти, които решават, че не искат описаното по-горе да продължава така. Те смятат, че вина за това имат действията на един конкретен човек. Вдигат се и отиват на протест. Нищо особено – протест като протест: плакати, скандирания, искания. Никой не им обръща внимание. Те решават да бъдат по-шумни и да се приближат до комина, който ги убива бавно.

класацията по заболеваемост, по смъртност, класации по конкретни заболеваемост и смъртност от сърдечно-съдови и свързани с тях заболявания. В челните места сме на пациентите в ранна възраст с високо кръвно, както и прекаралите инфаркт, ненавършили 50 години. А, ако сте пътували с кола в района, в който горенето на боклук се случва, то не може да не сте видели пейзажа и жълто-сивата пелерина във въздуха, като от пост-апокалиптичен филм. Запомнете: има хора, които живеят там, дишат това, то ги разболява и накрая – убива. Те са там завинаги.