Ужасът "Белене"

Настояще и бъдеще, посветени на паметта на жертвите на комунизма

Днес остров Персин продължава да поддържа своята слава на специално място. На него се намира един от българските затвори - "Белене". Режимът на влизане в острова е свързан с администрацията на затвора.

Персин има и своята светла страна. На острова освен лагера още от 80-те години на миналия век съществува и природен резерват "Персински блата".

За българската история "Белене" остава най-големият (според различни историци през него преминават между 15 и 26 хиляди души), най-секретният (създаден в най-източната точка на остров Персин) и най-дълго просъществувалият лагер (1949 - 1987 г) за терор и изолация на политически и идеологически противници на Българската комунистическа партия /БКП/, през периода на нейното тоталитарно управление. Това разказа пред БТА Михаил Маринов от фондация "Остров Белене".

Днес, 1 февруари, е Денят за почит към жертвите на комунизма. По този повод министърът на правосъдието Надежда Йорданова ще посети остров Персин, в 11.00 часа тя ще положи венец на Паметника на жертвите на комунизма на Втори обект на концлагера Белене, който се намира на острова, съобщиха от ведомството. Денят на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим се чества от 2011 г., на 1 февруари, по инициатива на президентите Желю Желев и Петър Стоянов. На 1 февруари 1945 г. Народният съд осъжда на смърт регенти, депутати, министри, генерали, общественици. Присъдите са изпълнени същия ден.

Интересът към останките от лагера, както и въобще от темата за съществуването на местата за изолация, става все по-голям. Всяка година посрещаме и придружаваме стотици индивидуални посетители, както и организирани групи от страната и чужбина, каза Маринов. По думите му мястото е посещавано от ученически групи, средношколци и студенти. Фондация "Софийска платформа" - София няколко поредни години организира летни училища за ученици и студенти в Белене, като тези формати са свързани с посещения на лагера, ДА "Архиви" и Регионалния исторически музей в Плевен, а лекторите които водят беседите са сред най-добрите наши историци, писатели и преподаватели, отбеляза още той.

Маринов разказа, че работят в тясно сътрудничество с Община Белене, неправителствени организации от страната и чужбина, агенции, министерства и др. "Организатори и съорганизатори сме на научни конференции и летни училища. Съорганизатори сме на годишното национално поклонение в памет на жертвите от лагера "Белене", което се осъществява на остров Персин. Мобилната ни изложба, представяща кратки истории с лицата на лагеристи от беленския лагер, беше представена в Народното събрание, във всички по-големи градове от страната (благодарение на журналиста Христо Христов), както и в Чикаго, САЩ. Новата ни мобилна изложба беше включена в международна конференция в Белене, която се състоя на 23 и 24 октомври на тема "Изкуството като форма на отстояване на свободата на личността по време на тоталитарния комунистически режим. Забранената музика и съдбите на репресираните музиканти в периода 09.1944 - 10.1989 година". През 2021 г успяхме да отпечатаме неиздаван досега ръкопис на млад мъж лежал в беленският лагер. Книгата е "Обратната страна на медала", а неин автор е Милко Икономов", разказа още Маринов.

Мемориалът ще е единствен и уникален за страната ни, тъй като, макар че по време на тоталитарното управление на комунистическата партия в страната ни са били създадени десетки места за изолация, всички те са старателно унищожени. Единствено на Персин все още съществуват останки от концентрационен лагер.

Беленският Дунавски архипелаг - островите като кръг от ада

На близък дунавски остров - Щуреца или Щурчето, е бил устроен и функционира за кратко женски лагер, чиято история е слабо проучена и документирана. Сред жените, които са били там, е имало католически и православни монахини. На по-късен етап от своето съществуване той е преместен на остров Персин, близо до мъжкия лагер.

Останките от лагера се намират на остров Персин, който е част от т.нар. Беленски Дунавски архипелаг, състоящ се от 19 острова и намиращ се край Белене. До него се стига по 14 километров силно амортизиран и труднопроходим терен, който се поддържа здрав, чист, безопасен и проходим през последните години. Остров Персин е най-големият български дунавски остров и територията му е повече от 65 000 декара.

Остров Предела е друг дунавски остров, известен с мрачната си слава, че на територията му се намират масови гробове на избитите в лагерите "Ловеч" и "Белене", разказа още Маринов. "Доколкото ни е известно, в първите години от демократичните промени в страната е правен неуспешен опит тези гробове да бъдат открити. Ако не греша, журналистът Христо Христов (www.pametbg.com) е в неговата основа, но вместо на остров Предела, е разкопан участък на остров Магарец", каза той.

Работим много добре със затвора в лицето на неговите началници и надзиратели, разказа Маринов и добавя, че през годините не са имали проблем с допуска. Достъпът до острова е свързан с преминаването по понтонен мост, свързващ Белене и Персин, който се поддържа от Министерство на правосъдието, и в частност от затвора в Белене, а без него влизането ще е невъзможно. Нямаме пречки с администрацията на затвора, а по-скоро работим професионално и в сътрудничество с тях, посочи още Михаил Маринов.

С изграждането на Мемориален комплекс, мемориален път, както и с поддръжката на цялостната инфраструктура в острова, ще стимулираме развитието на културно-исторически, поклоннически, научни, семейни и групови посещения, отбеляза Маринов. По думите му всяка година посрещат стотици хора от България и различни краища на света, желаещи да се запознаят с историята, да видят останките от лагера, както и светилището на убития от комунистическата власт блажен монсеньор Евгений Босилков, което се намира в католическата църква "Рождение на Блажена Дева Мария" в Белене.

Той отбеляза, че проектът е готов и остойностен, но за реализацията му са нужни сериозни средства, с които на този етап те не разполагат. Контактуваме със сродни организации не само от страната, правили сме срещи и с български институции в опит да намерим начини за финансиране, но засега нямаме работещ финансов механизъм за цялостната реализация, каза Маринов в отговор на въпрос.