Образователният министър с първи коментар по казуса с НИМХ

Министърът е готов да обсъжда къде е най-доброто място на института.

Системното място на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е там, където се използва неговата експертиза. Това е преди всичко, но не само Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Така министърът на образованието и науката акад. Николай Денков коментира предложението НИМХ да излезе от системата на Министерството на образованието и науката (МОН).

Акад. Денков подчерта, че МОН никога не е предлагало промяна в статута на НИМХ по отношение на неговото финансиране. Дали един институт е под шапката за едно или друго министерство, по никакъв начин не променя неговата възможност да кандидатства за научни проекти.

Министър Асен Личев предложи НИМХ да бъде прехвърлен от МОН към МОСВ още при актуализацията на държавния бюджет през миналата есен. Тогава се прецени, че е по-удачно това да се направи с приемането на бюджета за 2022 г., уточни министър Денков. Той отбеляза, че няма забележки към работата на института: „Всички виждаме, че те са много активни, използваме техните резултати''.

Министър Личев посочва още, че промяната ще повиши ефективността и ще оптимизира организацията по осъществяване на мониторинга, ще подобри крайния резултат при разработване на стратегически и програмни документи, пряко свързани с управлението на водите.

По закон МОН трябва да задава общите политики за развитие на образованието и научната дейност в България и да бъде равноотдалечено от всички научни институти. Към момента, освен НИМХ, всички институти са или към други организации като университетите, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, или към други министерства. Например Националният център по заразни и паразитни болести е към Министерството на здравеопазването, а Институтът по отбрана "Проф. Цветан Лазаров" – към Министерството на отбраната.

Прехвърлянето на НИМХ от МОН към МОСВ е поискано на 16 юли 2021 г. от тогавашния министър на околната среда и водите Асен Личев. В писмото си до МОН той излага подробно своите мотиви: „Законът за водите създава преки задължения за НИМХ и определя НИМХ като субекта, извършващ количествения мониторинг на валежите, подземните и повърхностните води, включително наносния отток…Посочената дейност е пряко свързана с правомощията на министъра на околната среда и водите по управление на водите на национално ниво… Допълнително, дейността на НИМХ е от изключително значение за поддържането на националната мрежа за мониторинг на подземните води, част от Националната система за мониторинг на околната среда.“