Проф. Топалов: Жална ѝ майка на България, ако РСМ влезе в ЕС каквато е днес

"Това ще се случи, ако не се предприемат някакви реформи от тяхна страна. Москва отдавна има добри позиции в Скопие и Белград", допълни той.

"Зад такова вписване се крие опасност, след като влязат в ЕС да поискат и да търсят съдействие за признаване на македонско малцинство в България. Проблемът е сложен и двустранен. Но този въпрос ще се реши на втори план. На първи трябва да се погледне върху езика на омразата, на проблема с учебниците в Македония, на определенията към българите за фашисти и варвари", обясни още той.

"Трябва да се чуят всички мнения и да не се взима прибързано решение. Очевидно се нуждаем от задълбочен анализ, който ясно да отразява българския национален интерес оо темата. Всяко непремерено действие по Македонския въпрос ще рефлектира на националната ни сигурност. Кирил Петков трябва да се съобрази с коалиционния баланс. Проблемът на България е, че дълго време нямаше послания, които да звучат модерно, а се затъваше с исторически спорове. Днешното заседание се надявам да е надграждане на предходните такива по темата. От македонска страна няма съществена промяна. Няма акт на правителството, който да се разграничава от тоталитарното им минало. Усеща се и крещящото нарушаване на човешките права в Македония", обясни той.

"Не е невъзможно да се впишат българите в конституцията, за да имат равни права с македонците. Това обаче не означава приемане на българите като малцинствена група. Винаги в миналото, когато се говори за македонския народ, се визира, че той е част от общност на отделни групи, сред които първи са българите. Сега се усеща натиск да не се записват лица като българи, на някои бяха искани и документи, с които да докажат, че са българи. Над 200 000 в Северна Македония имат българско самосъзнание", коментира още той.