„Да си царица е служба като всяка друга“

Но, без повече интродукции, ето я историята, ето я и личността:

Вечна памет!

За първи и единствен път в живота си тя се възползва от своето положение и дава контра-заповед на войниците - с преграден огън да се осигури изтеглянето на всички ранени. Царицата е първата жена с орден "За храброст".

Мисля, че за Ботев всеки знае, всеки знае кой е и нищо ново няма да съобщя на драгия читател. (надявам се.)

Не, всичко това ще си го оставим за друг път, ще стигнем и до него, няма как. Но сега реших, че искам да споделя една друга история.

Дълго време се чудех коя история да подхвана за Ботев и все ме изпълваше тъга, защото ние днес сме се опълчили сякаш срещу самия Ботев и заветите му – от руското слугуване до фалшивия патриотизъм, все фалшиви герои, които Ботев би шамаросал.

Най-важното в нея… ми е трудно да определя кое е: дали фактът, че тази велика личност е забравена от народа ни, за повечето българи е напълно непозната и неизвестна;

От Минко Танев“

От друга страна пък има много невъзпети герои от нашето минало, които го заслужават – заслужават да бъдат възпети. И са все хора, качени там на небосклона до Ботев. И са не по-малки уроци по патриотизъм. Мисля, че денят го изисква.

или фактът, че тази личност е толкова велика и добродетелна, че е пример не само за патриотизъм, а и за това какво значи да си човек – като цяло.

„Някъде в „Красно село“ има забутана малка уличка. Носи името на велика българска царица, заличено от комунистите и грозно, и незаслужено забравено в наши дни. Царица Елеонора Българска, наречена още приживе - коронованият ангел на България. Когато царица Елеонора се омъжва за цар Фердинанд, нейна братовчедка и снаха на руския император, казва: "Цар Фердинанд се жени за Елеонора, а Елеонора се омъжва за България". Думите са пророчески.

Днес е красив, хубав и светъл ден, не само е Богоявление, но е и годишнина от рождението на един от най-великите човеци, раждали се на тая планета, който, за наше щастие, е и българин – Христо Ботев. Който не само е велик човек, но е и велик поет… или трябва да кажа: не само е велик поет, но е и велик човек!

Името й прекрачва границите на България и за " коронованият ангел" се пише из цяла Европа, та чак отвъд Океана. Поканена е от президента Удроу Уилсън да посети САЩ. По това време обаче вече е неличимо болна, а болестта й е в напреднал стадий, и всички я съветват да не предприема пътуването. Тя пише до сестра си: „Длъжна съм да направя това за моята България. Америка е новата световна сила. И тя проявява интерес към нас. Повярвай ми, Зизи, човек трябва да живее заради онова, което може да вземе със себе си на оня свят…“. Уви, тази визита не се осъществява - при пътуването здравето й се влошава и тя не може да продължи.

Н.В. Царица Елеонора Българска завещава всичко, което вече не е дарила приживе, за благотворителност. Погребана е по нейна воля в двора на Боянската църква. Казват, че не е имало софиянка, която не е отишла на опелото й, а оцелели под нейните грижи войници всяка година посещавали гроба й.

От този момент до края на дните си, царицата отдава всичко за новата си родина. За сватбата държавата й прави подарък от 150 хил. лв., а тя изумява всички, като веднага ги дарява за построяване на детски санаториум за костна туберкулоза край Варна. Започва да разпродава личните си семейни бижута и да дарява. На Червения кръст, за интернати за слепи или глухонеми деца, за сиропиталища. Едно от тези семейни бижута спасява от разрушение Боянската църква - местните искали да я съборят и на нейно място да изградят по-голяма. Царица Елеонора купува парцел за нова църква и организира реставрирането на старата. Създава благотворително дружество. Когато журналистите я питат за нейната неуморна работа в помощ на нуждаещите се, тя отговаря: „Да си царица е служба като всяка друга. Пък и царицата е такава само в Двореца“.

През комунизма извергите заличават името й, а банда безпросветни уроди оскверняват и разкопават последната й обител, търсейки скъпоценности - те не знаели, че тази скромна и изключителна дама е оставила всичко на "родината на душата ми", както сама наричала България.

Като пряк очевидец на болката и страданията от войната - била е милосърдна сестра по време на Руско-Японската война, организира и лично финансира обучението на милосърдни сестри, осигурява закупуването на най-съвременните по това време носилки за ранени. Когато започва Балканската война, а после и Междусъюзническата, царицата е на фронта, облечена в своята бяла униформа. Гази калта, грижи се за ранените, чете и пише писмата им до близките, държи ръцете на умиращите. Когато гърците настъпват, Фердинанд изпраща заповед българските войници да се оттеглят заедно с царицата, която е в болницата в района, а 160 ранени да бъде изоставена на милостта на врага.

Точно на този ден няма да си позволя да си развалям настроението с темите, които се опитват да ме тровят отвътре – смъртността на българина от глупави причини, предотвратими инфаркти и инсулти, случи на заболявания, защото „само лигльовците се грижат за здравето си“, нито ще се занимавам с менте-патриотите, псевдо-революционери, които не са достойни да ходят по същата земя, по която някога Ботев е стъпвал (а ако трябва да съм честен, не са достойни и калта от обувките му да целуват).