Във връзка с ултимативните искания, отправени от руския президент Владимир Путин към НАТО и по-специално към САЩ, бившият генерален секретар на Северноатлантическия пакт Андерс Фог Расмусен (2009-2014 г.) написа в американското издание "Политико", че когато се срещнал за първи път като шеф на алианса с Путин, руският президент още в началото на разговора казал, че иска разпускане на НАТО.
В никакъв случай САЩ или НАТО не трябва да поемат ангажименти що се отнася до бъдещото разширяване, подчертава Расмусен.
НАТО не може да води политика на отворени врати по отношение на разширяването си, при която продължава да позволява на Путин да действа като портиер, коментира Расмусен.
Според Расмусен с ултимативния тон на предложението си Путин цели САЩ и другите западни държави да преговарят директно с Кремъл - потенциално изолирайки по този начин източноевропейските и балтийските си съюзници.
Според мнението на бившия генерален секретар на НАТО политиката на Путин се характеризира с разпалване на конфликти с нисък интензитет, например с Украйна и Грузия, чиято интензивност той променя в зависимост от плановете си.
Бившият генерален секретар на НАТО вижда като възможна реакция на западните сили в случай на евентуално руско нахлуване в Украйна изпращането на значителна военна помощ на Киев и налагането на икономически санкции, които да осакатят руската икономика, включително зачертаване на газопровода "Северен поток 2", отбелязва БТА.
Расмусен, който беше и съветник на бившия украински президент Петро Порошенко, прави преглед на отношенията между Москва и пакта в близкото бъдеще. Той припомня, че през ноември 2009 г. НАТО отхвърли проект на Русия за Договор за европейска сигурност с аргумента, че отношенията между алианса и Русия вече са достатъчно обхванати и регламентирани в Учредителния акт за взаимни отношения от 1997 г., Хартата за европейска сигурност на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 1999 г. и Римската декларация от 2002 г., с която бяха предприети значителни стъпки за подобряване отношенията с Русия и насърчаване на диалога чрез създаването на Съвета НАТО-Русия.
Русия вече се е присъединила към Хартата на ОССЕ от 1999 г., която предоставя "изконното право на всяка участваща държава да бъде свободна да избира или променя своите договорености в областта на сигурността, включително договорите за съюз, в зависимост от своето развитие".
Според новите руски предложения НАТО ще трябва да иска съгласието на Москва за разполагане на войски в Централна и Източна Европа, да се въздържа от "всякаква военна дейност" в Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия и да не провежда никакви учения в близост до Русия. Москва изисква и писмена гаранция, че на Украйна няма да бъде предложено членство в НАТО, а проектът за договор със САЩ предвижда забрана Вашингтон да изпраща военни кораби и самолети в "райони, откъдето могат да нанасят удари по цели на територията на другата страна", като Прибалтика и Черно море.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)