Лъжите за Македония подриват идентичността и националната сигурност на България

Лъжите по темата “Македония” подриват идентичността и националната сигурност на България. Това написа във Фейсбук икономическият и политически анализатор от Съвета по икономически и публични политики Кузман Илиев.

След Берлинския конгрес идва политическия и постепенно духовния Апокалипсис - българите от Македония и Одринска Тракия остават вън от пределите на свободна България. Започва историческа върволица от османски, сръбски и гръцки гнет.

Финално, заслужили сме да сме в по-изгодната политическа позиция (което е рядкост) и да може да посочим тези други аргументи в наша полза. Без лоши чувства, а заради единствения начин за мирно съжителство и съвместен стопански и културен обмен.

В борбата за българска независима църква, с която да се подпечата съществуването на български народ в рамките на Османската империя ключово място имат и македонските българи. По едно и също време срещу непристойните гръцки владици се разбунтуват едновременно във Враца и Скопие през 20-30-те години на 19-ти век. Грандиозна е победата за българщината при султанския Ферман за създаване на Българската Екзархия от 1870 г. В т. нар. спорни епархии в някои македонски земи е проведен “референдум” с 2/3, извършени са и прошения до Цариград, които дефинитивно показват на света какво е самоопределението на християнското население на терен - българско. Гръцката Патриаршия претърпява разгром от Българската Екзархия и макар противоборството привидно да е в полето на духа, всъщност става дума за политика и единение по етнически принцип. Големият победител е българският национален дух, който ще е нужен в предстоящите революционни борби за свобода и независимост.

Езикът обаче издава и всъщност е най-характерният белег на една нация. Просто защото езикът, като пазарно-разменните отношения са естествени образования и не подлежат на административна промисъл. Ако нещо се кодифицира, то е само наслоеното в практиката. В Северна Македония днес се говори писмено-регионална разновидност на български език - със същата морфологична структура, наличие на частици за бъдеще време, отсъствие на падежи. Да, този език е обработен в сърбо комунистическата епруветка - манастирът “Св. Прохор Пчински” (по поръчение на Коминтерна) и действително са налице пародийни лексикални добавки на сръбски думи и чуждици. Плюс “дата” на раждане: 2 август 1944г.! Което също е невиждан исторически лингвистичен парадокс от най-висш порядък… Но: все пак това си остава един чуден и звучен югозападен диалект на деструктурирания книжовен български език. Така както немският е немски и в Австрия, френският е френски в Белгия или Швейцария, английският английски в САЩ, гръцкият - гръцки в Кипър, така и българският е български в Северна Македония - нищо няма да му стане на суверенитета, ако се признае очевидното. Никой няма претенции към езика или новата национална идентичност на северномакедонците - а само към обективната реалност. Както и към правата на македонските българи, които в наши дни са репресирани безогледно, само заради българското им национални чувство.

За тази близост говорят и стотиците хиляди бежанци от Македония и Тракия след крушенията във войни и въстания, които идват винаги в България и никога в Гърция или Сърбия. Съзнаваме или не, днес ⅓ от съвременните българи за потомци на бежанци от Македония, Беломорска и Одринска Тракия. След настаняването на югокомунистите на Тито и кръволока Сталин на власт - в македонските земи най-висш грях - а това продължава и до днес - се оказва да имаш българско самосъзнание. От 1944г. вече е създадена “нова” нация, непозната на историографията преди това - македонската. До онзи момент това е било географско понятие, обитавано от българи, гърци, арменци, евреи, цигани, куцовласи, турци и въпреки насилието след предателската междусъюзническа война и насилственото колониализиране от Белград - много малко сърби. Следва същински етно геноцид към българите, а чрез пропагандата и образователната система се създават перфектният спойка за новата нация - примитивната и братоубийствена българофобия.

Незабравимият владетел на българите Княз Борис Борис-Михаил се покръства в днешните македонски земи, а не в столицата Плиска през втората половина на 9-и век. Актът целенасочено е в Западните земи и е символен, като целта е затвърждаване на завоеванията на баща му. Това се случва в резиденция край река Брегалница и променя историческата съдба на българите, вкарвайки ги в гигантската цивилизационната орбита на християнството. По политическа инициатива на княза Борис учениците на Кирил и Методий са приети радушно и им възложена стратегическа мисия - да подготвят българите за новата религия и нравствените й наставления. А един от тях, Климент, създава “кирилицата” - старобългарската азбука, на която оттам насетне се разпространява християнското учение в земите на целия останал славянски свят. Климент твори в Охрид. Именно Охрид е и средновековна столица на Самуилова България век по-късно. А за безспорния български произход на владетеля и народа пряко говори прословутият “Битолски надпис” на старобългарски език от последния цар на Първото българско царство и наследник на Самуил - Йоан Владислав. Свидетелство, надлежно прикривано и удобно подминавано днес от скопските “историци”.

Днешните ученици в Македонските земи са обучавани, че след Първата световна война българите им вземат Пиринска Македония, а гърците - Егейска. За да угодят на Сталин, комунистическите политически подлоги у нас провеждат фалшифицирани преброявания през 1946 г. и през 1956 г, в които са записани насила около 150 хиляди македонци в Пиринския край. Отличен повод у нас и в Европа днес да се говори за македонско малцинство или дори за териториални претенции към страната ни. И ако по исторически причини обективно има етнически турско малцинство, то такова животно като македонско малцинство у нас просто логически няма как да съществува.

Естествено, че всеки може да се самоопределя както си иска. От днес може да решим, че сме нептунци, например. Което обаче не важи с обратна сила, тоест че и тези преди нас са били нептунци. Всички изявени водачи-основатели на македонското национално революционно движение са имали подчертано българско национално самосъзнание, за което има буквално хиляди свидетелства и лични техни архиви. Учили са в България или в Солунската мъжка българска гимназия, били са учители на Екзархията из македонските земи - Дамян Груев, Георги (Гоце) Делчев, Христо Матов, Христо Татарчев, Тодор Александров. Първото наименование на организацията им съдържа в заглавието си определението “български”. В първия й устав пише, че се приемат само българи. Пеят песните на Ботев и Стамболов, славят Левски и Хаджи Димитър, четат “Записките” на Захари Стоянов. Велики македоно-одрински революционери са били на висок чин и са служили в българската армия - Борис Сарафов, Яне Сандански, Тодор Александров, Александър Протогеров, Борис Дрангов, а редица дейци са родени в Стара България - Иван Цончев, Чернопеев, Яворов, Лерински и още, и още. Във войните за национално обединение загинаха повече от 200 хиляди българи, поклон пред светлата им памет!

Затова и когато идва Втората световна война е логична и страната, която трябва вземем - онази, която третира по-справедливо темата за изоставените братя в Македония, Южна Добруджа и Западните покрайнини. Ето защо трябва да си оправят учебниците братята край Вардара. В България Борис III така и не допуска крайни фашистки или комунистически организации, няма тоталитарна партия-държава като в Италия или Германия, да речем. С една дума: не сме “фашисти”. Никого не сме “окупирали” Македония - или със сигурност не повече от сръбската й окупация след Балканската и Първата световна война. Денационализаториските сръбски репресии към българите край Вардар тогава са толкова безчовечно свирепи и жестоки, че влизането на българската армия и администрация през 1941г. до изтеглянето им през 1944г. може да бъде наречено само едно: освобождение. Това показват и заснети исторически кадри - приветствия и радост. Междувременно в Македония са налети и грандиозни суми от бюджета на “окупатора” - за създаване на отсъстващи и в окаяно състояние училища, пътища, болници изобщо нормални условия за живот на хората там.

Половин десетилетие преди това П. Р. Славейков е започнал издаването в Цариград на най-влиятелния български вестник “Македония” - наречен така именно в защита на правото на национално и духовно самоопределение на българите в едноименната географска област. И в запазване целостта на българската етническа снага. Дори патриархът на революционно ни дело - Г. С. Раковски се подвизава с прозвището “Македон”. Неизразими са и подвизите и приносите за възкресяването на българския съзнание на будителите патриоти от Македонските земи: Братя Миладинови, Райко Жинзифов, Йордан Хаджиконстантинов - Джинот, Григор Пърличев и много други.