В Хасковско изхвърляли сурвачките в реката и ги горели

Това разказа в навечерието на "Сурва" за БТА главният уредник в отдел "Етнография" в Регионалния исторически музей в Хасково Деляна Пецова.

Оригиналност обаче им придава обработката - самото дърво в горната си част е разцепено на части като ветрило. Кората на дръжката пък се бели, така че от нея да се образуват къдрички.

В Хасковския край е съществувал обичаят след сурвакане дряновицата да се изхвърля в течаща вода, най-добре - река. По-назад в годините също така е била разпространена практиката сурвачката да бъде изгаряна.

Сурвачката е била, модерно казано, за "еднократна употреба". Считало се е, че след ритуала тя е изпълнила своето предназначение и не бива да престоява, защото има опасност магическото послание, което носи, да се обърне обратно с негативна сила, поясни Пецова.

В района на Сакар планина пък има традиция пръчката да не е дрянова, а от леска, отбеляза още етнографът. По нейни думи леската може да бъде алтернатива на дряна, защото също е здраво и жилаво дърво. Във фонда на музея се пази лескова сурвачка. За разлика от дряновите клонки, които са богато украсени с нанизи от пуканки, сушени плодове, люти чушки, вълна, чемшир, тези от леската са "голи".