Етнограф: Бъдни вечер е един от най-важните празници в българската традиция

Bulfoto

Това са наистина магични дни, в които се запазва старото и се пожелава да се надгради, да бъде още по-добро бъдещето, обобщи Грозделина Георгиева.

Бъдни вечер е един от най-важните празници в българската традиция, защото в народните представи това е раждането на младия Бог, но тъй като Богородица е първескиня, раждането се обявява на 25-и, както е редно за всяка първескиня. Това разказа за БТА етнографът и уредник в Регионалния етнографски музей в Пловдив - Грозделина Георгиева. По думите й в християнството е прието, че раждането на Исус Христос е на този ден, наричан още Коледа. На Бъдни вечер в огнището гори бъдника, на трапезата се слагат нечетен брой постни ястия, а след полунощ се очакват коледарите, които имат песни и наричания за всеки член от семейството.

За изместване на езичеството празниците му се заменят с християнски

Още през 4-ти век император Константин Велики, мъчейки се да замени езическите празници с християнски, разбира, че това може да стане, когато се замени едно честване, наложено в народната традиция, с друго честване, допълни Георгиева. И понеже в римско време на 25 декември се е празнувало раждането на новия Бог Слънце, който носи светлина и плодородие след най-тъмните дни в годината, официално се обявява, че това е раждането на новия Бог в християнската религия. Така постепенно до 6-и век Коледа става абсолютно народен празник и продължава да се чества.

В дружината има коледар, който събира тестените изделия - кравайчетата, които стопаните им даряват. Има и човек, който събира "блажната храна", защото това е първият ден след големия пост и се даряват месо, сланина, наденици и луканки. Всички останали са четниците, които пеят пожелателни песни на всеки от членовете на семейството. Коледарите се чакат с нетърпение и за тях момите в къщите през деня са изработили специални колачета. Всяка мома слага на кравая на собствения си избраник своето колаче, разказа етнографът.

Друго важно нещо, което се прави на бъдната вечер, е прекадяването на трапезата и това е една от задължителните кадени вечери. Върху палешника от ралото - земеделският уред, който осигурява хляба на къщата, се запалват въгленчета. Освен трапезата се прекадява цялата къща, всички животни и нивите, като се нарича за плодородие. Ястията на трапезата се нареждат върху слама, която на следващия ден се разнася по овошките и градините за берекет.

След като приключи цялото коледуване, при което се гонят злите духове, на зазоряване се събират, всички дарения се разпределят и се обявяват на търг. Всеки момък е трябвало да откупи, да наддава за колачето на своята избраница, припомни Грозделина Георгиева.

Тези дни са свързани и с много гадателски практики

Това са дни, които освен всичко, са свързани и с много гадателски практики. По думите на етнографа още от Игнажден и Бъдни вечер има много магични действия, чрез които неомъжените момичета се опитват да видят своя избраник. Те слагат от питата за Бъдни вечер залък под възглавницата, за да го просънуват. Слагат и зърно от хамбара, където е минал стопанина да нарича и да благославя, като си пожелават да видят бъдещият си избраник. В тези дни се гадае какво ще се случва и каква ще е годината и по люспите на лука или по това как изгаря "бъдника".

Този ден се приема като деня на цялото семейство, затова се почитат и починалите близки. В тази връзка когато сядат на трапезата се преместват с един човек наляво, за да направят място на починалите, които са били през годините с тях. След това парчетата от питата се раздават по старшинство на всеки член от семейството. В който е парата - той е най-щастливият, защото на негов късмет ще бъде цялата нова година. Ако се падне на дете, стопанинът на къщата откупува късмета, за да може или да го съхрани, или да го занесе в църквата, за да е защитена цялата къща. Ако парата се падне в парчето на Света Богородица тогава всички се чувстват щастливи и облагодетелствани. След като се нахранят трапезата не се раздига, а се оставя до сутринта, за да могат и предците да се "нахранят".

Бъдни вечер завършва с коледуването

Бъдни вечер прелива в един много интересен традиционен празник, който има особена почит в миналото - коледуването, разказа Грозделина Георгиева. От тази вечер започват и така наречените "мръсни" или "поганни" дни, които в миналото са се възприемали като дните на хаос. Те са преход между двете години и затова народната вяра е измислила начини за предпазване от тях. Никога не се ходи след залез слънце навън, а ако на някой му се наложи, той трябва да си е пришил в дрехата скилидка чесън от прекадената трапеза. Отделно мръсните дни са свързани с митични, страшни вещества, като караконджули, таласъми, вампири, които обикалят и силата да ги прогонят имат само коледарските дружини. Затова от полунощ на Бъдни вечер по къщите обикалят коледарите, които се водят от станеник, по-голям, вече женен мъж, който знае всички коледарски песни и направлява дружината.

Ястията трябва да бъдат нечетен брой, защото това са ритуални числа - 5, 7, 9 или 11, във времето се допуска и 12 заради месеците от годината. Стопанинът на къщата благославя питата, като я вдига над главата си с наричания, че всичко трябва да избуи и израсте нависоко и я разчупва, като се слага едно парче за къщата и едно за Богородица.