„Има такива рамкови договори, Сметната палата е изискала една справка, след това са поискали договорите, по които са раздавани аванси и тези не са предоставени действително. Специално за тези договора за наем на механизация не са дадени аванси. По точно тези три договора не е имало разплащания“, отбеляза Десислава Христова, която в момента е изпълнителен директор на „Автомагистрали“.
„Общо на тези три фирми, по другите договори за доставка, са дадени малко над 530 млн. като аванси, но по тези за механизация не е дадено нищо“, обясни тя.
Думите му са по повод разкритията за укрити от дружеството договори за наем на техника. По единия от договорите тече разследване за 53 милиона, изтеглени на каса и изнесени в неизвестна посока.
Според нея големият проблем е, че парите са дадени, обектите са до никъде или вървят в много бавни темпове.
„На всички фирми контрагенти, така наречени доставчици, а реално подизпълнители, както е ясно и е видно от договорите, са дадени аванси. Някои фирми, като „Автомагистрали Хемус“ имат договори и по АМ „Хемус“, и по Видин-Ботевград и по свлачища, на тях са дадени близо 300 млн. лева аванси за всичко. На фирмата „Водно строителство“ са дадени 87 млн. аванси, на фирмата „Европейски пътища“ са дадени малко над 144 млн.", разкри Христова. По думите ѝ обаче и по „Хемус“, и пътят Видин-Ботевград, и по свлачищата, всъщност по-голямата част не е изработена и няма да бъде изработена скоро, защото не са придвижени процедурите и няма разрешение за строеж и това е било ясно от самото начало.
Трите договора на държавната фирма „Автомагистрали“, които не са предоставени на проверяващите от Сметната палата, вероятно не са били необходими, заяви бившият изпълнителен директор на „Автомагистрали“ Стоян Беличев в предаването „Лице в лице“ по БТВ.
„АПИ превежда пари на „Автомагистрали“, в срок от по-малко от 10 или 12 дни, тези пари се превеждат към съответната фирма. Тук въпросите са защо се превеждат толкова много пари напред във времето, когато не е ясно как ще се строи“, посочи Десислава Христова.
„Имаме случаи на рамкови договори, но те са месеци преди да бъде сключен първият инхаус. Тези рамкови договори нямат стойност, те нямат обект, нямат плащане и нямат срок – те са договори за намерения за дейности в бъдеще, а по тях няма плащания, обясни Стоян Беличев.
„При проверката идва екип, предоставяме място, компютри и принтер, те генерират протоколи с искана информация. И тъй като тя беше прекален много и само една деловодителка не можеше да се справи, аз назначих комисия, която беше от финансовия директор, главния счетоводител, главния инженер и юристът на предприятието. Те обслужваха два месеца само тази комисия, която проверяваше. Няма как да е пропуснат договор, който е бил поискан, всичко, което е поискано, е било дадено“, категоричен беше Стоян Беличев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)